Writer96
67 el resultado
В тази небивала жега един младеж се чудеше къде да намери поне временно сянка, а и силна жажда го мъчеше. Пот се изливаше по цялото му лице, щипейки гладко избръснатото му лице.
Макар че времето вън беше отвратително горещо, голямо множество се беше насъбрало в кварталната кръчма. Място прословуто с ...
  1022 
Всяка петък хващаше вечерния влак за Стара Загора. Той никак не обичаше да пътува през деня. Колегите от студентския му курс недоумяваха защо пътува с влака в 21 часа, когато може да се прибере далеч по-рано.
Обичайно беше по това време влака да е почти празен. Седна на първото свободно място. Обикн ...
  1224 
Времето се смени толкова рязко, сякаш някой бе сбъркал разписанието на студения северен вятър. Пълните с шумни младежи улици, бавно започнаха да запустяват. Ще забележиш само няколко минувачи или най-много местните пияници с техните малки шишенца. Дори във въздуха се долавяше нещо различно, навяващо ...
  423 
В гнева си, знам го до болка,
ще изричам думи нечути,
но опитвам се колкото мога,
ала някак във тези минути
образ друг отвътре изплува- ...
  390 
Нощта е забравен скиталчески дом,
скрила онези бездънни сърца.
Препуска пенлива, безумно кат' кон,
като призрак на някоя мъртва мечта.
Чува се там някъде някакъв стон ...
  247 
Там, сред часа на синята мъгла
есента пролази с мътно було украсена
и с игличките от скреж над мъртвите листа
ни покрива мила и засмена.
Тръпнат в жалост тревите, дървесата, ...
  408 
Д-р Йосиф Веганщайн внимателно махаше горещото одеяло, като сапьор над бомба, но уви се чу един женски, но много плътен глас:
-Къде?!
В този момент нахална муха зазвънтя в лявото му ухо, а той без да съобрази се изпусна.
- Ах, ти дебела гадино...
Изведнъж онзи женски глас стана застрашително плътен ...
  464 
Господа, питам: може ли да се завижда на камък? Отговарям- да, разбира се. Камъкът има особени свойства и качества! Не им ли завиждаме понякога, а? Ще ми се една сутрин, забележете поне една сутрин, да се събудя и да установя, че съм камък. Може това желание да ви се струва чуждо за човек. Казвате „ ...
  455 
В театър от маски всички играем,
аз моята роля усърдно играх,
но как всяка маска с лицето се срасна,
така неусетно, че чак не разбрах?!
Кой ли съм днес – човек ли поет, ...
  891 
Йоан 8:7
"Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."
Познавам те от скоро, моя героиньо.
Роди се, тъй крехка, из моя ум смутен.
Но и аз за теб родих се – моля те, помни го! ...
  235 
Отекваха кухите стъпки в паважа,
сред бледите сенки на градския дух
в нощ неприветна през третата стража –
тогаз скръбен вой дойде в моя слух.
Из нежната гръд със кървава рана, ...
  403 
В трапчинка до твоите устни
се е скрила твойта свенливост
и как ярко блещука в очите
с искрата на детската живост.
О, как пламва по твоите бузи, ...
  478 
Прегърнал си тихо в отмала тревата,
люлякът нежно до тебе шепти
и с райската прохлад ти пълни душата-
не късай, там дето люляк цъфти.
Дори да откъснеш парченце от рая, ...
  332 
Малък червей се натъкна на бял гълъб. Замръзна на място (това е семейна традиция за справяне с опасности), треперейки, си мисли, че гълъбът, аха, ще го клъвне.
Такава опасност наистина имаше - тя бе природно заложена. Гълъбите кълват червейчета, а гълъбчето бива преследвано или от котка, или от соко ...
  420 
Из всички лишения що духът ми съзрял,
из всички мечти що узряха във мен,
из всичките страсти що сърцето пилял
тръгнах по стъпки на новия ден.
Забравил след себе си къща и нива, ...
  328 
Светлана, толкова бързаше, а имах толкова неща да ти кажа! От последната ни среща си спомням само шума от роклята ти, когато внезапно побягна. Обидих ли те, уплаших ли те? Надявам се да не е нищо от това. Нали знаеш, че бих предпочел ти да ме обидиш и унижиш, нежали обратното. Знам ли, може би преду ...
  479 
Лицето ти бледо и избеляло
като болнична стая, като бял тебешир -
с очите си вперени някъде в рая -
ти мръзнеш самичка в своя Сибир.
С отворена гръд, със сърце на открито, ...
  265 
Стефи, така му викахме, беше едно слабо, русоляво, деветгодишно момченце. Имаше дълга и къдрава коса, а под русите му вежди шаваха бистри, сини очи, такива, сини като на дете. В началото трудно различавах момче ли е, момиче ли, но после се уверих, че е момченце.
Бяха последните дни от ваканцията и р ...
  416 
Стефан Петров е странна личност, всъщност няма нищо учудващо в него, но все пак има лека странност, която се проявява в редки случаи. Именно за този рядък случай е този кратък разказ.
В непоносимата жега на юли, на Стефан Петров се наложи да изкопае нов гроб- да, той работи в местните гробища. Казва ...
  394 
Не ми се спи, никак не ми се спи. А как ще спя вече? Заспя ли губя представа за времето. Времето, да, времето ни се изплъзва, като вода из отворена шепа, ала виждаш ли, ние продължаваме да я пълним с вода, в очакване тя да остане пълна, нашата ръка. И тя се превърна в шепа излята течност.
Всъщност, ...
  347 
Сънища, сънища, сънища - спохождат ни сънища, най-различни. Понякога са толкова реални, че границата между сън и реалност се размива. Аз дали СЪМ или сънувам?! Какво ми гарантира че СЪМ, че всичко това е реално?! Вие се смеете драги, смешно ви е.
Така де, щом усещам болка, щом мисля, значи съществув ...
  528 
Спомени заседнали отляво,
пробождат малката ти гръд,
но знам където е боляло
там мъртвите никога не мрат.
Ако в ден топъл и лъчист ...
  226 
Странно съвпадение или не, часовете по музика винаги се провеждаха в последния училищен час. В последния час, когато групата на Андрей, вече съвсем по навик се измъкваше и бягаше в градската градина. Там те се спасяваха от училищната скука. А градината им беше място за сбирка.
Беше края на един горе ...
  406 
> Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
> Йоан 12: 24
Жалък съм, много съм жалък! Също съм смешен, но повече жалък. Пропаднал и жалък човек съм. Но не ми съчувствайте, даже ми харесва! Харесва ми да съм жалък. Има ...
  1179 
Умореното утро пак ме събуди
с лъчите на майка, а външния шум
като глас на баща в ухото шептеше,
ала блян са били те във детския ум.
Отново денят ме побутва полека ...
  493 
Бабата на Славин почина сутринта. Макар че всички го очакваха, някак си твърде изненадващо умря. Славин беше забелязал, че винаги преди да почине някой, сякаш се пооправяше и тъкмо се вдигнаше от леглото, но, уви, само за няколко часа състоянието му се влошаваше, след което издъхваше. Той беше до не ...
  461 
Нощем си сирена сладкопойна,
а аз - Одисей прокуден.
Приканваш с песента си морна,
която спомен е ненужен.
Ти пустиня огнепръскаща, ...
  389 
Propuestas
: ??:??