8 sept 2018, 18:02

Маската без лице

1.1K 2 1

В театър от маски всички играем,

аз моята роля усърдно играх,

но как всяка маска с лицето се срасна,

така неусетно, че чак не разбрах?!

 

Кой ли съм днес – човек ли поет,

син, приятел или нечий враг,

мъдрец ли глупец?! Всичко и нищо

и зъл съм признавам, че даже и драг!

 

Усърдно се борих със всичките маски –

една по една ги махах с ръце,

но ето съзрях, че изгубил съм всичко,

защото под тях аз нямах лице...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, да, маските не оставяй да залепнат на лицето. Трябва да намериш пространство и за истинското си аз в живота. Много ми хареса стиха, а последнияя куплет е страхотен!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...