yotovava
2.631 el resultado
Всяка вечер, когато луната заспи
и гората заглъхне от врява
в шубраци от глог, в белочели липи
онемелият славей запява.
Сякаш с клюнче, по-късо от шип на бодил ...
  889  16 
От самота се скоминясах и памук,
от фъндъци на тополи и от троскот,
от думи в рикошет, избълван студ.
Тишината тук се правеше на Господ.
Тишината беше блага като мед. ...
  571 
Вечерната трева в окото на щуреца
защόри без остатък синьото на здрача.
До точка се стопи на залеза писецът,
драснал две искрици, които да изплаче
самотна и добра нощта като вдовица, ...
  494 
  804 
  1171 
  567 
Студено ми е, мамо... Мръква ли?
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската – ...
  698 
Приижда мъглата в последния пристан – душите ни.
Сприи се втурват в мисълта ни – и суркат дикани.
Тъмнина, след която светът ще застане на прицел,
е на път да превземе последната жертвена граница.
И понеже приспа неуморния страж в умовете ни, ...
  574 
  916 
Сънуваш ли врабчетата от парка,
които нейде тъй се изпокриха,
че раззеленилата пред входа арка
бленува вече стъпчиците тихи?
Без чик-чирик и веселата глъчка ...
  489 
Копаех си кротко лехичката
през неделната пролетна утрин.
Край мен ромолеше рекичката
и във клоните кос се притули.
И, както попържах Всевишния, ...
  549 
Тя седеше на хълма и сплиташе бавно косите си.
Ято облаци – сякаш досадни оси – се присламчи.
Закръжа, забръмча, край страните нахално се сипна
и започна да жили със тънки остри светкавици
ръцете ù бели, раменете, заоблили билото. ...
  657  10 
  1199 
  1128 
Четвъртък. Утрото прикляка
в облак над разсънената кръчма.
Раздърпан и невчесан старец
кастрон с шкембе чорба поръчва.
Подлютва – и пипер, и чесън ...
  917 
– Ела – крещяха сойките – ела!
Ще връхлети дъждът след две минути.
Да има шанс очите му подути
да видиш как раздират се от плач.
Да гледаш ризката му как се стапя ...
  483 
Ако крясък на птица е утрото,
то какво е небето без болка?
В тишината до комина порутен
заблестяло парчето осколка
само знак за отминала буря е, ...
  615 
Жената след любов е най-красива,
а въздухът е оглушал от нежност.
На дъжд ухае младата коприва,
на млечна царевица. Своя жезъл
властелинът на страстта прибрал е ...
  518 
Дай ми няколко съвета,
Господи, та да не питам
всеки път, когато светне
слънчогледовата пита.
Сутрин – рано изкласила – ...
  516 
Без огради къщите са по-различни –
по-весели и шарени, по-мъдри.
И напролет върху жълтите кирпичи
асмите ще разпуснат топли къдри.
Ако щъркелът се сбърка да намине ...
  544 
Икона е прозорецът, на който
една мадона вчера се облегна,
а залезът с окото на художник
и с обектив на фотограф притегли.
Божествена ли бе искрата къса, ...
  453 
Като отмина прашната канавка,
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни. ...
  550 
Аз не исках горчивия залък за мен,
ала някой все пак го получи.
И злочестник несретен – без път и без ден –
заскимтя като вързано куче.
И за друг не поревнах от този комат ...
  553 
С прашинки от покълващото утро –
като трохи по утринна трапеза –
стремглаво над площада се разпука
изгревът и във домовете влезе.
Хилядоръката му благодатност ...
  701 
Когато мама беше млада,
(пък все такава аз я помнех)
отивах с нея до чешмата
да пълним шарените стомни.
Дъхтеше люляково мракът, ...
  558 
Кроячът на усмивки беше побелял,
преди за своята да е сколасал.
След ножицата с връхче изтъпяло
остана само кривата гримаса,
с която всеки понеделник сутрин ...
  731  11 
Тъй лесно беше в дни на тържество
с приятели да споделя трапеза.
Пчелици нежни и във звезден рой
с масло и мед край мен замезваха.
А бяха светли, чудни часове ...
  608 
Монетите, с които да платиш
службата последна на лодкаря,
блестят върху склопените очи.
Не потрепват и не проговарят.
Това е то... Такава е смъртта. ...
  593 
  1279  10 
  1170 
Без драматизъм повече и рими,
от които капе мрак по пръстите.
Я, навън каква е бяла зимата –
и дантелена, и непокръстена.
Стига сте ми мрънкали разплакани ...
  1553 
Ухае на изгладено пране,
на топла кифла с мармалад и мляко.
В такава сутрин да си дим поне,
надникнал с любопитство през стъклата,
крило на сойка, приковано в студ, ...
  487 
Осата слънчева ужили
небето малко подир пладне.
Изду небесните си жили
просторът ù – току да падне,
да се стовари гръмогласно ...
  643 
Да помолим есента да си върви,
докато още е така красива
и латерните във сънните треви
щурци бездомни скърцащо навиват,
и зад шал от слама – плетен две на три ...
  621 
Боботи огънят бъбриво,
кади коминът като старец.
Прикашля дрезгаво, хрипливо.
И книжица – с артритен палец
разлиства зимната фъртуна, ...
  992 
Дали прозирам в догмата измама,
аз път обратeн няма да вървя,
Когато първо си отиде мама,
след нея дълго тишина валя.
На възел татко върза си бохчата: ...
  648 
Сънувах го.
И тази нощ
прозорците снишиха под стрехите
дрипави и боязливи сенки.
Кънтяха хълмовете свити. ...
  564 
  1119 
Не отказвах на просяка хляб,
свещи палех и Богу се молех.
Но душата ми днес оголя
и натирена скита без воля.
Нокът котешки в мен е забит, ...
  621 
.... мъжете се от Марс....
Сълзата бях в окото на вселена,
хлябът за случайни звездни странници.
И здрачът син, закърпил бреговете,
раздрани от разсърдени совалки. ...
  494 
Propuestas
: ??:??