yotovava
2.603 el resultado
Как факлите ни са човешки,
а светлина не ни достига!
Престъпно е да правим грешки
и всеки вятър да ни вдига –
безпътни или безпосочни, ...
а светлина не ни достига!
Престъпно е да правим грешки
и всеки вятър да ни вдига –
безпътни или безпосочни, ...
523
1
6
910
1
7
730
1
9
1417
1
10
924
1
6
Всяко утро е ново начало,
а песента ни е вик или болка.
И до трън дори прегорял да е,
този свят е реприз на живота ни.
Най е трудно да бъдеш конюшня ...
а песента ни е вик или болка.
И до трън дори прегорял да е,
този свят е реприз на живота ни.
Най е трудно да бъдеш конюшня ...
564
4
665
1
4
Със зората пристигнал, край порта и покрив порутен
китка здравец оставих, усукан със слънчеви нишки,
та – когато градът се окъпе из бъдното утро,
даже спомен да няма от болки, тъги и въздишки.
Да забрави как хлипа вдовицата свойта несгода ...
китка здравец оставих, усукан със слънчеви нишки,
та – когато градът се окъпе из бъдното утро,
даже спомен да няма от болки, тъги и въздишки.
Да забрави как хлипа вдовицата свойта несгода ...
733
1
13
1052
3
648
1
6
1055
1
8
В една страна, в която Дунав
е стигмата, началото и пътят,
Родопа опустя, като след чума
а Искърът е вече локва мътна,
Нали един език говорим с Господ, ...
е стигмата, началото и пътят,
Родопа опустя, като след чума
а Искърът е вече локва мътна,
Нали един език говорим с Господ, ...
807
12
Всяка вечер, когато луната заспи
и гората заглъхне от врява
в шубраци от глог, в белочели липи
онемелият славей запява.
Сякаш с клюнче, по-късо от шип на бодил ...
и гората заглъхне от врява
в шубраци от глог, в белочели липи
онемелият славей запява.
Сякаш с клюнче, по-късо от шип на бодил ...
881
2
16
От самота се скоминясах и памук,
от фъндъци на тополи и от троскот,
от думи в рикошет, избълван студ.
Тишината тук се правеше на Господ.
Тишината беше блага като мед. ...
от фъндъци на тополи и от троскот,
от думи в рикошет, избълван студ.
Тишината тук се правеше на Господ.
Тишината беше блага като мед. ...
560
3
Вечерната трева в окото на щуреца
защόри без остатък синьото на здрача.
До точка се стопи на залеза писецът,
драснал две искрици, които да изплаче
самотна и добра нощта като вдовица, ...
защόри без остатък синьото на здрача.
До точка се стопи на залеза писецът,
драснал две искрици, които да изплаче
самотна и добра нощта като вдовица, ...
483
2
780
2
1146
2
542
3
Студено ми е, мамо... Мръква ли?
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската – ...
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската – ...
687
1
9
Приижда мъглата в последния пристан – душите ни.
Сприи се втурват в мисълта ни – и суркат дикани.
Тъмнина, след която светът ще застане на прицел,
е на път да превземе последната жертвена граница.
И понеже приспа неуморния страж в умовете ни, ...
Сприи се втурват в мисълта ни – и суркат дикани.
Тъмнина, след която светът ще застане на прицел,
е на път да превземе последната жертвена граница.
И понеже приспа неуморния страж в умовете ни, ...
560
2
885
Сънуваш ли врабчетата от парка,
които нейде тъй се изпокриха,
че раззеленилата пред входа арка
бленува вече стъпчиците тихи?
Без чик-чирик и веселата глъчка ...
които нейде тъй се изпокриха,
че раззеленилата пред входа арка
бленува вече стъпчиците тихи?
Без чик-чирик и веселата глъчка ...
477
4
Копаех си кротко лехичката
през неделната пролетна утрин.
Край мен ромолеше рекичката
и във клоните кос се притули.
И, както попържах Всевишния, ...
през неделната пролетна утрин.
Край мен ромолеше рекичката
и във клоните кос се притули.
И, както попържах Всевишния, ...
535
6
Тя седеше на хълма и сплиташе бавно косите си.
Ято облаци – сякаш досадни оси – се присламчи.
Закръжа, забръмча, край страните нахално се сипна
и започна да жили със тънки остри светкавици
ръцете ù бели, раменете, заоблили билото. ...
Ято облаци – сякаш досадни оси – се присламчи.
Закръжа, забръмча, край страните нахално се сипна
и започна да жили със тънки остри светкавици
ръцете ù бели, раменете, заоблили билото. ...
632
10
1157
3
1093
3
Четвъртък. Утрото прикляка
в облак над разсънената кръчма.
Раздърпан и невчесан старец
кастрон с шкембе чорба поръчва.
Подлютва – и пипер, и чесън ...
в облак над разсънената кръчма.
Раздърпан и невчесан старец
кастрон с шкембе чорба поръчва.
Подлютва – и пипер, и чесън ...
904
5
– Ела – крещяха сойките – ела!
Ще връхлети дъждът след две минути.
Да има шанс очите му подути
да видиш как раздират се от плач.
Да гледаш ризката му как се стапя ...
Ще връхлети дъждът след две минути.
Да има шанс очите му подути
да видиш как раздират се от плач.
Да гледаш ризката му как се стапя ...
474
3
Ако крясък на птица е утрото,
то какво е небето без болка?
В тишината до комина порутен
заблестяло парчето осколка
само знак за отминала буря е, ...
то какво е небето без болка?
В тишината до комина порутен
заблестяло парчето осколка
само знак за отминала буря е, ...
607
2
Жената след любов е най-красива,
а въздухът е оглушал от нежност.
На дъжд ухае младата коприва,
на млечна царевица. Своя жезъл
властелинът на страстта прибрал е ...
а въздухът е оглушал от нежност.
На дъжд ухае младата коприва,
на млечна царевица. Своя жезъл
властелинът на страстта прибрал е ...
505
7
Дай ми няколко съвета,
Господи, та да не питам
всеки път, когато светне
слънчогледовата пита.
Сутрин – рано изкласила – ...
Господи, та да не питам
всеки път, когато светне
слънчогледовата пита.
Сутрин – рано изкласила – ...
502
6
Без огради къщите са по-различни –
по-весели и шарени, по-мъдри.
И напролет върху жълтите кирпичи
асмите ще разпуснат топли къдри.
Ако щъркелът се сбърка да намине ...
по-весели и шарени, по-мъдри.
И напролет върху жълтите кирпичи
асмите ще разпуснат топли къдри.
Ако щъркелът се сбърка да намине ...
537
4
Икона е прозорецът, на който
една мадона вчера се облегна,
а залезът с окото на художник
и с обектив на фотограф притегли.
Божествена ли бе искрата къса, ...
една мадона вчера се облегна,
а залезът с окото на художник
и с обектив на фотограф притегли.
Божествена ли бе искрата къса, ...
446
1
Като отмина прашната канавка,
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни. ...
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни. ...
537
4
Аз не исках горчивия залък за мен,
ала някой все пак го получи.
И злочестник несретен – без път и без ден –
заскимтя като вързано куче.
И за друг не поревнах от този комат ...
ала някой все пак го получи.
И злочестник несретен – без път и без ден –
заскимтя като вързано куче.
И за друг не поревнах от този комат ...
544
6
С прашинки от покълващото утро –
като трохи по утринна трапеза –
стремглаво над площада се разпука
изгревът и във домовете влезе.
Хилядоръката му благодатност ...
като трохи по утринна трапеза –
стремглаво над площада се разпука
изгревът и във домовете влезе.
Хилядоръката му благодатност ...
689
3
Когато мама беше млада,
(пък все такава аз я помнех)
отивах с нея до чешмата
да пълним шарените стомни.
Дъхтеше люляково мракът, ...
(пък все такава аз я помнех)
отивах с нея до чешмата
да пълним шарените стомни.
Дъхтеше люляково мракът, ...
549
1
4
Кроячът на усмивки беше побелял,
преди за своята да е сколасал.
След ножицата с връхче изтъпяло
остана само кривата гримаса,
с която всеки понеделник сутрин ...
преди за своята да е сколасал.
След ножицата с връхче изтъпяло
остана само кривата гримаса,
с която всеки понеделник сутрин ...
716
11
Тъй лесно беше в дни на тържество
с приятели да споделя трапеза.
Пчелици нежни и във звезден рой
с масло и мед край мен замезваха.
А бяха светли, чудни часове ...
с приятели да споделя трапеза.
Пчелици нежни и във звезден рой
с масло и мед край мен замезваха.
А бяха светли, чудни часове ...
598
4
Монетите, с които да платиш
службата последна на лодкаря,
блестят върху склопените очи.
Не потрепват и не проговарят.
Това е то... Такава е смъртта. ...
службата последна на лодкаря,
блестят върху склопените очи.
Не потрепват и не проговарят.
Това е то... Такава е смъртта. ...
585
5
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
