iren5 (Ирен)
1110 6267
16 jul 2020, 10:43  

Ная в лоното на Афала - към част 4 

Collage » Otros
1105 3 4

© Ирен Todos los derechos reservados

Инстинктивно схванах, че ни грози нещо и застанах пред Ная. Огледах се за някаква опасност, но докато схвана от какво се пазим и какво става усетих, как нещо ми се замотава в краката. Погледнах надолу. Оказа се рижавия котарак описван от здравата шабленка като цербера на къщата. Така де, ама това рижо страшилище вместо да ни нахапе, както беше описано в разказа на добруджанката, упорито се галеше в краката на Ная. Виреше опашка и мяукаше, и мъркаше едновременно. Предполагам от удоволствие. Домакина се поогледа доста  учудено – чак почти сякаш се стресна. Здрависа се с Ная. 
И сякаш изведнъж нещо се промени в цялата обстановката. Но аз така и в началото не можах да разбера точно какво стана. Ну чух как от гърлото на мъжа се изтръгна едно многозначително и въпросително: 
-    Я виж ти човекоядеца Рижо можел и да мърка!?
После стопанина се извини за нахалството на котака, но тона му към нас рязко се промени. Погледът му също някак си омекна. Остави бавно метлата. Обърна се с лице към къщата и надничаше стопанката. Тогава видях как жената се появява на вратата и с явен знак му показва да ни покани в беседката. Той съответно ни направи жест с ръка и рече: 
-    Ще влезете ли да пием по едно кафе?! И да си поговорим! 

Свързани произведения
Ная в лоното на Афала Част 4
rygit (Ригит) rygit
Prosa » Novelas y novelas cortas
Линк Към Част 3 >>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332379
Взех си десет дена отпуск и отпътувахме към морето. За мое учудване северното Черноморие се оказа доста забутано място, нищо дето казват, че морето било прозорец към света. Аз лично видях един доста счупен прозорец, или поне та ...
  1256  2 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Безжичен. Съвсем нормално е човек да си избира какво да чете тук и кои автори. Никой от нас не може да прочете всичко, което се публикува, а и не е необходимо, щом си открил че не е "твоето".
  • Признавам си, че не съм чел текста, тъй като не съм особен любител на фантастични неща), а тук ги има. Но пък колажът като колаж ме впечатли - като изпълнение и красота, не като илюстрация, тъй като не знам съдържанието.

    Що се отнася за четенето на екран, ами това е благодат, откакто го измислиха в края на 60-те и 70-те години в Щатите. На мен ми се е налагало да чета от телеграфна (телексна) машина - те бяха мониторите на т.н. "малки ЕИМ", т.е. "електронно изчислителни машини", демек компютри, преди електронните дисплеи. Мъка - четеш ред по ред и чакаш да се отпечата едно редче, за да прочетеш, след това следващото и т.н. .
  • Благодаря. радвам се, че ви харесва. Освен приятен за очите, надявам се, че са добри илюстрации на самия текст. Бри, и мен ме затруднява четенето от монитор повече от колкото от книга. А пък от телефон да не казвам даже. За това копирам текста, слагам си го като текстов файл и си отбелязвам с цвят до къде съм стигнала.
  • Странна жена със хетерохромия на очите. Влюбени! Загадъчен медальон от камъче. И рижав котарак държащ се като куче! Харесва ми много илюстративния. Благодаря Какичко. Нооо май трудно върви работата с прочитането на частите! Нищо де! Той трудът няма да се погуби! И текста и колажа са си налице!
Propuestas
: ??:??