Четвърти еписторален Сократичен диалог
Агората е пълна с доволни атиняни, чакащи да подейства отварата от бучиниш и така да въздадат своята справедливост на Философа, предричащ Края на Демокрацията.
Платон се е надвесил над агонизиращия учител и попива зеленикавата пяна от устата му с края на туниката си.
Последен въпрос лъщи в любознателния поглед на ученика.
Платон: Учителю, кажи кой е на страната на справедливостта, ние ли, достойните граждани на Атина, предвождани от най-знатни пълководци. Перикъл ли ни е водил към слава и благоденствие, към справедлива и свободна Демокрация, която ти така жадно черпеше в началото на своето преподаване? Нашата борба ли бе по-справедлива от тая на Персите?
Или справедливи са Ксеркс и неговите орди, които искаха да подчинят нас, и народа атинянски на своите закони за благополучно подчинение и безпрекословно изпълнение на неговите заповеди. Нима той може да пожелае зло за народа си, който му плаща данъци? Нима тоя народ, ако е немощен ще може да допринесе с труда си за благото на придворните му и на неговата Империя?
На чия страна е справедливостта, учителю, като виждаш как се проваля Демокрацията ни?
Сократ(немощен глас, раздиран от поседни хрипове): О, достойни ми Платоне, ти който бе най-ученолюбив сред учениците ми, ти който дръзна да запишеш думите ми и да ги предадеш на недостойната паплач, зовяща се Гордостта на Атина. Виждам, че добре си разбрал думите ми и си провидял онова, което следва след самовлюбеното задоволство на тая паплач!
Демокрацията няма да умре от външна сила, Никой Ксеркс или Дарии няма да погуби Атинската пресметливост и търговски просперитет. Те ще пребъдат!
Но ти питаш кой е по-справедлив. Деспотизмът или Демокрацията? Самоуправлението или Абсолютната власт в лицето на Сатрапа.
На тоя въпрос ще ти отговоря така. В една война няма Справедливост. Няма истина и лъжа, няма достойнство и упадък.
Критерият във войната е само един. И неговата справедливост е на страната на победителите. И тъй като Атинската демагогия, сметкаджийство, манипулациите на Агората и търговския просперитет няма никога да изчезнат, то Атина ще бъде вечният победител! А Ксеркс, горкият сатрап. Той ще остане в историята като един обикновен Демагог, който е довел владенията си до границата на рационалното и до всемогъществото, който е изградил незапомнени и необясними кули на самовлюбеността, но когото са мразели всички.
А сега ме остави, виж как отслабват ръцете ми и как помътняват очите ми… Скоро отварата от бучиниш ще въздаде своята справедливост и ще ме отърве от света на самовлюбените Атински глупци…
Прощавай!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атеист Грешников Todos los derechos reservados
