Агората е пълна с доволни атиняни, чакащи да подейства отварата от бучиниш и така да въздадат своята справедливост на Философа, предричащ Края на Демокрацията.
Платон се е надвесил над агонизиращия учител и попива зеленикавата пяна от устата му с края на туниката си.
Последен въпрос лъщи в любознателния поглед на ученика.
Платон: Учителю, кажи кой е на страната на справедливостта, ние ли, достойните граждани на Атина, предвождани от най-знатни пълководци. Перикъл ли ни е водил към слава и благоденствие, към справедлива и свободна Демокрация, която ти така жадно черпеше в началото на своето преподаване? Нашата борба ли бе по-справедлива от тая на Персите?
Или справедливи са Ксеркс и неговите орди, които искаха да подчинят нас, и народа атинянски на своите закони за благополучно подчинение и безпрекословно изпълнение на неговите заповеди. Нима той може да пожелае зло за народа си, който му плаща данъци? Нима тоя народ, ако е немощен ще може да допринесе с труда си за благото на придворни ...