Деменция
Какво е паметта?
Счупената пейка, на която си лежал нощем до гарата, за да избягаш от вкъщи? И после дървената шейна на дядо? Тази, същата, дето не ставаше за нищо и накрая всички ти се смееха, но ти беше първи на зимната пързалка с твоето порше – найлона от мазето на дядо...
Счупено коляно ли е паметта? Или наопаки: счупената памет е коляно. Голямата зима, в която същият този дядо копае вход към тоалетната с кюрек, а навън вали не само сняг, времето вали... И трупа.
Натрупа.
Това не беше вчера. Преди пет минути беше. Някой ще рече, че е било преди петдесет години. Нека говори. Да си свери часовника първо.
Моето куче помни кога да се храни. Но не се храни, когато не иска. Значи паметта му е избирателна. И аз искам да си спомням нещата таква, каквито не бяха. Но те бяха именно такива. Значи не споменът за тях, а нещата са били различни.
Ала въпреки това – аз си ги спомням такива, каквито бих искал те да бъдат.
Те са моя история.
По този начин историята изкривява фактите. И ги превръща в символи. Митове. Значи аз не съм факт. Няма как и да бъда история. Затова да се примиря с обстоятелството, че дишам. Това за мисленето е прекалено, ще го пропусна и ще се задоволя с Dum spiro spero. Римски израз от един филм с Калоянчев и Апостол Карамитев.
В това няма нищо лошо. Да дишаш и да се надяваваш Ако обичаш някого и превърнеш любовта си в мит, нима щеше да е по-хубаво да я унищожиш в някакъв скапан спомен? Не, животът е миг, той трябва да бъде. Да бъде! Не да се спомня. Първо да бъде. Не вдишвания и издишвания – като в кислородна маска! Не. Животът няма нищо общо с дишането. Той обдишва.
Но ние обичаме да си спомняме неща, които не са били и никога няма да бъдат обдишани. Наричаме ги приказки. Мечти. Алчност. Пари. Успех. Има толкова много имена на нещата, които не съществуват, но може да бъдат. Едните са в съзнанието, другите... са в джоба щях да кажа, но се съмнявам да са там. В същата глава са обаче. Лошо е да превърнеш главата си в джоб: там пъхаш дребните.
Има и приказки за свобода. За добро.
За герои.
За баба Цоцолана. Пепеляшка. Зоро. Оцеола. Олд Шетърхенд. Хитър Петър. Виж, за dum, за spiro и за spero нямаме поверия. Голяма работа! Спиро и Сперо първо да научат български, после да dumат.
Приказки – колкото щеш. Те са паметник на нещо. Земни са. И защо човешката глава възприема едно и също нещо по различен начин? И защо забравя лошото, а настоява на доброто; по каква причина държи доброто настрана от злото, като да не са едно? Защо един, когато може да открадне, го прави, а друг – не? Нали сме хора... Еднакви сме. От един клон сме слезли. Защо богатия ще вземе, а бедният – не? Какво ни прави равноправни? Паметта на нашата маймуна ли?
А паметта е информация. Опасявам се, че като си въобразяваме, се надценяваме. Животът няма нужда от паметници. Но без памет е ненужен.
Не на нас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados
