13 abr 2013, 14:06

Желание за летене

6.5K 1 6
1 мин за четене

Искам да полетя, да съм свободна като птиците. Често сънуваме, че летим, поне като малки. Доста мечтаех за това. Искам и сега, не да мечтая, а да мога. Птиците са свободни, искам и аз. Не като лястовичка, не! Искам като орлите, свободна и силна! Тук долу, на земята тази свобода я няма, има хора - лоши хора, които се опитват да убият мечтите ти, да сложат окови на душата - на крилете ти. Знам, че мога да си мечтая, мога поне това, но не ми стига Искам истинска свобода! Не искам да съм здраво стъпила на земята! Вече не! Омръзна ми! Тук има толкова много мрак, дори и в най-светлия ден, а там, горе до облаците, в небето, близо до слънцето, всичко би било по-различно, пухкаво. Без излишни думи, само полет... Не би имало и предателства и лъжи... Орлите са благородни и оцеляват и сами, а аз... Не мога сама срещу всички мамещи ме, не! Вече не мога! Опитах... а срещнах само предателства... Опитаха се, да ми прекършат крилата, а ги галех с тях, пазех ги. А те какво направиха, опитаха се да ми ги строшат на парченца - да не мога да летя, да мечтая... Одърпаха ги, скубеха перце по перце. Не се предадох, но и не издържам повече! Искам да полетя, да дам свобода на душата си, да избягам от болката и да мога отново... отново да мечтая!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Есето е наистина интересно...
    Но е крайно желателно да се пише, включително и в коментарите, на кирилица, освен ако не е произведение на английски или съпоставяне при превод от някакъв език, доколкото аз съм разбрал идеите на сайта.
  • Уникално есе, от което извира истинската красота на думите
  • Чудесна мечта! И аз я споделям
  • Кой човек не е пожелал поне веднъж да полети... Бори се за своя полет, Мони! Поздрав
  • Много ми хареса Мони Много чувствено, много истинско. Разпери криле и политай момиче.

Selección del editor

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...