Личен архив
... За нея нямам думи.
Тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Г. Константинов
За протокола – името ми не е от значение. Имам много имена. Има красиви и грозни. Някои са обидно подигравателни, други неподобаващо нежни.
Нямам дом. Живея в малко бизнес хотелче. Удобно е.
Безлично! Хората не се застояват повече от ден-два. Можеш да излизаш и влизаш когато си искаш – анонимно.
Назначиха ме преди много време. Никога не съм искал поста. Така се случи.
Въпреки че се срещам с адски много хора, нямам приятели... или врагове. Честно казано, понякога е самотно, но и красиво. Има нещо непонятно красиво в самотата. Работата е тежка. Ден и нощ. Веднъж се натрупва, друг път не. Но никога не престава. Регистри, статистики...
Не обичам младите клиенти, попаднали наивно, по детски при мен. Има толкова много положителна енергия в тях... толкова живот. Сякаш на шега са се отбили – за малко... После не заспивам. Всъщност, никога не спя. ...