Муза в горещината
Както си стоях на сянка, при мен приседна моята муза. От четири години ме търпи, вече си е част от самия мене. Така си мислех, ама нещо май нещата съвсем не са били толкова розови.
- Ей, моичкия, докога ще те нося на гърба си - сладко прозвучава гласът ù. Ама някак си с една метална нотка, в жегавата мараня не толкова дружелюбно.
- А, че с какво толкова съм те разочаровал - питам невинно аз.
- Ами другите музи, с които другарувам, отдавна станаха известни, и по приеми ходят, и на летни семинари в Созопол се пекат на плажа, пък аз какво - притичвам от година покрай една малка твоя книжка, и това си е. Вече не ти вярвам, че ще ме въведеш във висшето писателско или поетично общество. Загубих ти доверие.
Тук вече започнах да се безпокоя не на шега. Аз я мислех за по-скромна, пък тя какви планове си е чертала пред себе си. И има нещо друго, без муза за къде съм. Не вярвам, че мога сам да се справя с писането. То като си помисля, на нея дължа всичката си, колкото и да е скромна, популярност.
- Добре де - питам я аз. – Знаеш ми приятелските чувства, които изпитвам към теб. То си се събрахме съвсем неочаквано, ама и съвсем безкористно, така си мисля. Ти беше запленена от моята спонтанност и откритост, аз пък малко бях загубил ума и дума по твоята слънчева младост. И какво сега, раздяла ли ще има - с надежда да не се случи това, я поглеждам с присвити от слънчевите лъчи очи.
- Давам ти два месеца, не повече - категорична е музата. – Знаеш ли колко много такива като тебе, че и по-добри дори, ме чакат да надникна през рамото им. И да ги вдъхновявам. Че с теб какво, ще взема вече да атрофирам, и после как ще си намеря пътя другаде. Като те гледам, хич зор не си даваш, и нещо май вече за нищо не ставаш. Пишеш ги едни откачени, отвлечени, малко сантиментални, малко романтични. А бе кой сега ти иска романтика, всеки е отправил поглед напред, навън, нагоре. Я се осъзнай, докато е време.
И се връцна с кръшна походка, откъде я извади в тази жега, чудя ù се. И ме остави сам.
Та ако нещо напоследък нямам ищах за писане, не е в мен причината.
А в музата, че ме е изоставила, нейната кожа. Ама аз не ù се сърдя, така де, няма да си губи времето с мен, тя е млада, талантлива, нормално е да има високи цели. Да си следва пътя, аз и без муза ще преживея някак си. И това, дето съм го написал, да не е малко, благодарен съм ù и за това.
Пък знае ли човек, изненадващо може някой ден да се завърне. Или пък някоя друга, може и не с толкова искрящи очи, но все пак муза, да надникне през рамото ми. И тогава вардете се, литературни корифей, да не ви взема акъла.
Е, малко се изсилих, ама нали човек с едната вяра живее!
Хайде, доскоро и да ви е музав целият август!
© Любомир Николов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за пожеланието!
Интересно хрумване! Но на теб не те трябва муза - и така си възхитителен!
Как вървят застраховките? -
Усмихна ме, не е шега това за музата, по скоро е въпрос за вдъхновението. Понякога от умора и пресищане спираме да се вдъхновяваме на околното...макар, че вдъхновението извира и от дребните малки нещица, някои обичат да подчертават пищността и сензацията от тях.
Поздрави и весело неделно настроение ти пожелавам! -
Ауу, стига бе! Наистина ли така мислиш. Нищо не е пред миналата година, тогава нещо се бях помешал. Вкъщи сериозно се бяха стреснали от мен. Или за мен, знам ли.
ПОЗДРАВИ, Росица! -
Здраво те държи още музата, личи си!
Поздравления за свежарския текст! -
Така казват, Лили! Поздрави от един, малко изоставен от музата си! Но само малко, нали!
-
Лесно ти е на теб, Сеси, ама на нас не ни е!
Валя, стара, стара, ама като музата е млада, как да й вярвам. Поздрави! -
Ех, тия музи! Много свежо! Поздрав!
-
тя само така си говори, Любо, да те сплаши, ама стара любов ръжда не хваща,ще се върне....
С усмивка! -
Ама много вярно, наборе-странник. Но по-добре, с нея-лошо. Без нея, два пъти по-лошо.
-
Ронда, избрах си най-готината-откачалката. Ще сме си лика-прилика. Поздрави сърдечни! Любо
-
Плами, Ивон, горещи поздрави от един, останал без муза.
-
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Застраховките този месец трудно вървят, отпуск бях и аз.