Някъде между Живота и Смъртта
Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
Умирахме.
Едва встъпили в живота – вече старци.
Колената и лактите ни – изранени от пълзене.
Никой не ни пита искаме ли да сме тук. Бяхме продадени, след което изхвърлени – право в помийната яма.
Повечето работеха по осем, десет, дванайсет часа, нощни смени. Другите бяха с осигурен доход – семейно.
Борейки се с живота, разбирахме, че е като тоалетната хартия – колкото повече напредва, толкова по-бързо се върти.
Всеки ден разнищвахме себе си, търсейки се в нас. ...