Някъде между Живота и Смъртта
Някъде между Живота и Смъртта
Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
Умирахме.
Едва встъпили в живота – вече старци.
Колената и лактите ни – изранени от пълзене.
Никой не ни пита искаме ли да сме тук. Бяхме продадени, след което изхвърлени – право в помийната яма.
Повечето работеха по осем, десет, дванайсет часа, нощни смени. Другите бяха с осигурен доход – семейно.
Борейки се с живота, разбирахме, че е като тоалетната хартия – колкото повече напредва, толкова по-бързо се върти.
Всеки ден разнищвахме себе си, търсейки се в нас.
Умирахме!
На двайсет. От старост.
Закопавахме се пушейки цигари и шмъркайки евтин прах за пране. Пиехме вино от бутилка. Сънищата ни липсваха – от доста време насам. Лазейки по ръба, миришехме на умора и чесън. Пестейки пари, пътувахме нелегално. Плачехме без сълзи, смеехме се високо.
Гласовете ни до един дрезгави и прегракнали – навярно от цигарите.
Бяхме чували всичко, видели много.
Тихичко, на пръсти лентата въртеше познатото ни - Déjà vu.
Сбръчкали се бяха не лицата, а душите ни.
Но не се давахме!
Танцувахме опасен танц наречен Ежедневие. Пренебрегвайки въжето на врата ни, пъхнали пръсти под примката, бяхме станали професионалисти в играта с палачът Живот.
Имахме ли шанс?
Може би не. И все пак...
Ден след ден, пързаляйки се между Живота и Смъртта, превъзмогвайки себе си – забавяхме стареенето!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Филип Филипов Все права защищены
