Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
24.12.2008 г., 8:53 ч.

Някъде между Живота и Смъртта 

  Есета » Лични
1835 0 8
3 мин за четене

Някъде между Живота и Смъртта

 

 

Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?

Умирахме.

Едва встъпили в живота – вече старци.

Колената и лактите ни – изранени от пълзене.

Никой не ни пита искаме ли да сме тук. Бяхме продадени, след което изхвърлени – право в помийната яма.

Повечето работеха по осем, десет, дванайсет часа, нощни смени. Другите бяха с осигурен доход – семейно.

Борейки се с живота, разбирахме, че е като тоалетната хартия – колкото повече напредва, толкова по-бързо се върти.

Всеки ден разнищвахме себе си, търсейки се в нас.

Умирахме!

На двайсет. От старост.

Закопавахме се пушейки цигари и шмъркайки евтин прах за пране. Пиехме вино от бутилка. Сънищата ни липсваха – от доста време насам. Лазейки по ръба, миришехме на умора и чесън. Пестейки пари, пътувахме нелегално. Плачехме без сълзи, смеехме се високо.

Гласовете ни до един дрезгави и прегракнали – навярно от цигарите.

Бяхме чували всичко, видели много.

Тихичко, на пръсти лентата въртеше познатото ни - Déjà vu.

Сбръчкали се бяха не лицата, а душите ни.

Но не се давахме!

Танцувахме опасен танц наречен Ежедневие. Пренебрегвайки въжето на врата ни, пъхнали пръсти под примката, бяхме станали професионалисти в играта с палачът Живот.

Имахме ли шанс?

Може би не. И все пак...

Ден след ден, пързаляйки се между Живота и Смъртта, превъзмогвайки себе си – забавяхме стареенето!

© Филип Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??