- Ти си лош?!
- Най-лошият!
Ядреният взрив на годините ме изпеплява. Изтъркулва се върху гърба ми и заспива между плешките.
Теч - от чертичките на челото ми право в дъното на зениците...
Дрехите, свлечени от рамената на жените ме задушават.
А насмешките в очите на несъблечените ме разстрелват.
Е и?
Порите ми попиват прах... На години, на векове... на вселени!
Оплитам се в краищата на отдавна срязани въжета, изгарям в светлината на отдавна изтлели мостове...
Свободен съм да слушам Слави, когато имам нужда, а не да ми пука от мнението Ти. Тишката 3-ти пореден ден ме слуша как му пея „Цвете мое”. Бежанец е, като всички ни, няма къде да избяга от виенето ми.
”Добър вечер скитнице-е-е-е...”
Смях, ама не е смешно реално... ...