-  Ти си лош?!
 - Най-лошият!
 Ядреният взрив на годините ме изпеплява. Изтъркулва се върху гърба ми и заспива между плешките.
 Теч -  от чертичките на челото ми право в дъното на зениците...
 Дрехите, свлечени от рамената на жените ме задушават.
 А насмешките в очите на несъблечените ме разстрелват. 
  Е и?
  Порите ми попиват прах... На години, на векове... на вселени!
 Оплитам се в краищата на отдавна срязани въжета, изгарям в светлината на отдавна изтлели мостове...
 Свободен съм да слушам Слави, когато имам нужда, а не да ми пука от мнението Ти.  Тишката 3-ти пореден ден ме слуша как му пея  „Цвете мое”. Бежанец е, като всички ни, няма къде да избяга от виенето ми.
 ”Добър вечер скитнице-е-е-е...”
 Смях, ама не е смешно реално...
 Далече, почти зад граница, зад паралела, зад вселената - през  3 квартала, на около 6 км Адашът ми вари леща, пише си хороскопа (или завещанието) и си дресира котето да е нинджа.
 Мирише на някакво прегоряло, псевдо Лято.
 S-O-S  – морето се преобърна и изплю всичките си Богчета обратно на брега. От 112 не могат да помогнат, както казах, спасяват обвивки, а не души.
 „Копчето” замина за Арапя. Барон е той – има си имение там. Бръмчи си регулярно. Кръцка си до откат, прави бургери на плажа... Гледа си там изгреви, залези (на Арапя само изгреви май има). Завиждам му на мероприятията – благородно, разбира се. 
 Джими набива татуировки по краката и ръцете на хората. Мастилото изпива болката, изографисва я върху кожата и я запаметява вътре...
 Хвърлям морала си, разпъвам истините си.  
 Дефибрилирам... На косъм хващам тялото на крачка от утехата, на крачка от Нирваната!
 Като шибан екскурзовод съм станАл!
 Плочата все се върти - Армстронг.
 Прекрасен свят, а животът ... Животът се изтърка от въртене, от преобръщане, от търкаляне по Върлото.
 Късно ми е да залеза – рано ми е да се родя...
 Рекламация – на сърцето.
 НЕВАЛИДНА!

PS:

Приликата с реални лица е пожелателна!