По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа.
 М. Сервантес   

Видях светлината в твоите очи.Тя ме прониза като проблясък на светкавица в мрака. Видях теб, там, сред тълпата от хора, сред аплодисментите и букетите с цветя.
Твоите очи не виждаха светлините, възторжената аудитория, многобройните протегнати за автографи ръце.
В сърцето ми, осакатено от илюзии, покълнаха семената на искрящата нова надежда.
И моят свят се преобърна в кълбо от невидима любяща вселена от мечти.
Ти ли си? - прошепна незнайно откъде ехото на страстта и една непозната обич, идваща спонтанно като февруарски сняг, с шепот на оголени клонести дървета в парка.
Ти ли си? - питаше вятърът в дългите ми черни коси, предпазвайки душата от непознатия вражески неприятел-разбитата любов.
Ти ли си? - с докосване питаше оголеното аз, жадуващо за онази чисто бяла човечност, без която ще сме обвити с фалша на незнанието.
Ти ли си? - посочи ме тя, за да разбере откоя посока идва истината, съчетала мъдростта на познанието.
Кой си ти? - крещеше самотната, настъпена от болката чувствителност, придобивайки параметрите на фамилно име.
Кой си ти? - и откъде идваме, за да се отправим натам, намирайки теб?
Кой си ти? - милваше душата моето ново аз, без да се подчинява на капризите на времето, като опорна точка между Рая и Ада.
Видях ли те?... И нея-ослепителната светлина, поглъщаща несгодите, негативизма, посредствеността, отчуждението...
Дали пак ще те зърна, след автографите, алеите от цветя, жените, които целуваш,пак и пак...
Сред тълпата от блуждаещи посредствени чувства, с мириз на отдавна изсъхнали стръкчета от люляк, те очаквах...
И лиричната музика в края на дългия коридор, която обнадеждава, но и помага на меланхолията, загнездена като семеен дом от лястовици, близо, много близо до сърцето...
Твоите кафяви очи, които мен причакват, ще дарят на вселенската история нашите спомени от прекрасните чувствени нощи, ухаещи от страстна близост, с червенината на розите и със съхранената красива илюзия.
Няма ги - болката, измамата, лицемерието...
Като надежда и топлота в лабиринта от прашни, хаотично - мразовити зимни дни...
Като нов старт към кръстопътя от кални житейски друмища.
Аз успях да те видя, но ти?
Ти ли си?... Ако си ти - ела! Светлината в твоите очи, усещам я, тук е!