> По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа.
> М. Сервантес
Видях светлината в твоите очи.Тя ме прониза като проблясък на светкавица в мрака. Видях теб, там, сред тълпата от хора, сред аплодисментите и букетите с цветя.
Твоите очи не виждаха светлините, възторжената аудитория, многобройните протегнати за автографи ръце.
В сърцето ми, осакатено от илюзии, покълнаха семената на искрящата нова надежда.
И моят свят се преобърна в кълбо от невидима любяща вселена от мечти.
Ти ли си? - прошепна незнайно откъде ехото на страстта и една непозната обич, идваща спонтанно като февруарски сняг, с шепот на оголени клонести дървета в парка.
Ти ли си? - питаше вятърът в дългите ми черни коси, предпазвайки душата от непознатия вражески неприятел-разбитата любов.
Ти ли си? - с докосване питаше оголеното аз, жадуващо за онази чисто бяла човечност, без която ще сме обвити с фалша на незнанието.
Ти ли си? - посочи ме тя, за да разбере откоя посока идва истината, ...