1 min reading
> По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа.
> М. Сервантес
Видях светлината в твоите очи.Тя ме прониза като проблясък на светкавица в мрака. Видях теб, там, сред тълпата от хора, сред аплодисментите и букетите с цветя.
Твоите очи не виждаха светлините, възторжената аудитория, многобройните протегнати за автографи ръце.
В сърцето ми, осакатено от илюзии, покълнаха семената на искрящата нова надежда.
И моят свят се преобърна в кълбо от невидима любяща вселена от мечти.
Ти ли си? - прошепна незнайно откъде ехото на страстта и една непозната обич, идваща спонтанно като февруарски сняг, с шепот на оголени клонести дървета в парка.
Ти ли си? - питаше вятърът в дългите ми черни коси, предпазвайки душата от непознатия вражески неприятел-разбитата любов.
Ти ли си? - с докосване питаше оголеното аз, жадуващо за онази чисто бяла човечност, без която ще сме обвити с фалша на незнанието.
Ти ли си? - посочи ме тя, за да разбере откоя посока идва истината, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up