Аnna (Ана Янкова)
185 493
14 feb 2024, 14:39

Тишината 

  Ensayos » Filosoficas, Personales
230 4 6
1 мин за четене

Искам тишина .Моля се за тишина. Без мелодии. Без звуци. Просто тишина.

Да бъда сама. Да опозная себе си по-добре. Да се разбера. Да погаля душата. Да стана силна. Да бъда истинска.. И с тишината. Там-тя и аз. Едно безмълвие. Без хаотичност. Пространство. Синева .Небе. Синьо .И ние. Леки облаци. Бели. Движат се наслуки. Леки и необременени. Толкова е спокойно, че чак ми се приспива .И нервите не са опънати струни. Желая те, Тишина! Жадувам за пълна хармония .Безвременно съжителство. Дори и птиците мълчат .Времето сякаш е спряло .Без суета. Без надпревара .Без шумотевица. Някакъв ромон се чува, а после и той изчезва. Сякаш съм се сляла с майката Земя. Имам корени като цветята, а лекият ветрец ме гали по косите .Искам да забравя за болката. За хората. За болести и престъпления .Да спра да искам да прескоча себе си. Да съм добра. Да тупти сърцето. И всяко негово туптене да съживи волята. Да кали нервите. Да омагьоса този материален свят. За да го накара да се вслуша в другия. Да протегне приятелски ръка и да разруши лъжата, притворството, сивотата. И да викна светлината. Тя ще дойде като самодива-красива, руса, бяла, топла и ще озари света наоколо. За да спре онази болка. Да пробуди разкаянието. И да омилостиви жертвените въглени на огъня. Огънят, който изгаря дланите ,лицето, краката, ближния. Ще се помоля за опрощение, за онази велика прошка, която облагородява сърцата. Те са планини от чувства. Светли и топли. Основани са на страданието. Това страдание, което може да те убие, но и да те обезсмърти. Дори и в залеза има красота .Стил. Изящество. Той прилича на театрална сцена. На нея хиляди съдби ще намерят покой. Ще помолят да дойде тишината. Тишината, която ни прави милостиви. Ехо без викове. Стон без звук. Смисъл и багри. Чувствителност. Простота.

Тишината…- ще и се помоля, падайки на колене. Проронвайки сълза. Молейки за спасение. И пак ще заобичам хората. А със затворени очи ще рисувам своята собствена молитва-за здраве. От обич придружено!

© Ана Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сърдечно благодаря,Момчиле!
  • Страхотна , Стилна , Красота !!!
    Изваяна от Болка и от Чувства !!!
    Понесла Простотата на Света!!!
    Какво да кажеш - Истинско Изкуство!!!
  • Благодаря,Влади сърдечно!
  • Тъжно. Искрено И добре споделено. Страданието осмисля живота. Или животът осмисля страданието? Между двете има тишина, раздирана от.... простота. Във всеки случай не е хубава идея да обичаш хората по принцип. Това е само оправдание. Или причина.
  • Благодаря, Ники за оценката!
  • Стойчо, благодаря за думите!
  • Хигиена на чувствата.
    Релакс в света в който живеем.
    Това са постигали Христос, Буда и Адептите на Светлината в Хималаите.
    Източните религиозни концепции намират тишината като вход и изход за духовно съзнание и прераждане.
    "Няма нищо по-велико от тишината".
    Поздравления, Ана!
Propuestas
: ??:??