Искам тишина .Моля се за тишина. Без мелодии. Без звуци. Просто тишина.
Да бъда сама. Да опозная себе си по-добре. Да се разбера. Да погаля душата. Да стана силна. Да бъда истинска.. И с тишината. Там-тя и аз. Едно безмълвие. Без хаотичност. Пространство. Синева .Небе. Синьо .И ние. Леки облаци. Бели. Движат се наслуки. Леки и необременени. Толкова е спокойно, че чак ми се приспива .И нервите не са опънати струни. Желая те, Тишина! Жадувам за пълна хармония .Безвременно съжителство. Дори и птиците мълчат .Времето сякаш е спряло .Без суета. Без надпревара .Без шумотевица. Някакъв ромон се чува, а после и той изчезва. Сякаш съм се сляла с майката Земя. Имам корени като цветята, а лекият ветрец ме гали по косите .Искам да забравя за болката. За хората. За болести и престъпления .Да спра да искам да прескоча себе си. Да съм добра. Да тупти сърцето. И всяко негово туптене да съживи волята. Да кали нервите. Да омагьоса този материален свят. За да го накара да се вслуша в другия. Да протегне ...