Чувал съм да казват, че вселената е крайно безкрайна. Това не го разбирам. Други твърдят, че е само безкрайна. И това не го схващам. Тази моя несхватливост вероятно оправдава афоризма на Айнщайн, че само вселената и човешката глупост са безкрайни, като за вселената не е сигурно. Свикнали сме да мислим, че всяко нещо с начало има край. Знаем, че ще умрем и скришом се надяваме, че това няма да е краят на нашия живот. Но рядко си задаваме въпроса дали раждането ни изобщо е било начало. Безкрайното едва ли има начало, защото иначе нещата не се връзват. Ако изобщо трябва да се връзват.
Почти бях убеден, че обществото ни не може да излезе от омагьосания кръг на самоунищожението; властта през последните десетина и нещо години се научи така успешно за мимикира, че вече се слива с околната среда на доброто и не можеш лесно да различиш алчността на корупцията и стръвнишката хищност на злоупотребите от мазната, почти бащинска всеотдайност на управляващите, отекваща в медиите им, вълчата им загриж ...