19 mar 2016, 18:20

Вероника

1.5K 1 7
1 мин за четене


Удрям по клавишите на пианото и нотите са превръщат в сълзи. Виждам и не виждам, плача и сякаш не плача, толкова е тихо около мен. Тази тишина ме оборва и ме кара да халюцинирам. Лампите присветват, после осветлението и тишината обгръщат тялото ми и полягам върху нотната таблица.
До – беше началото на срещата..., там, в МОЛ-а...
Ре- ти ме гледаше продължително и очите ти се сливаха със синевата на небето.
Ми- казах ти да не ми подаряваш цветя, затова ми нарисува цветя. Сякаш приличаха на мен, имаха цветовете на дъгата и може би затова се влюбих в теб....
Фа- животът ми удари плесница, а ти ме прегърна и лицето ти докосваше  моите дълги коси...,а целувките ме караха да потъна в рисунката от листа....с фигури на мъж и жена..., с устни като роза.
Сол- тялото ти поглъщаше моето, губех се в ритъма на страстта..., пак, и пак...завинаги.
Ла- грехът беше болест, ала чувствата се блъскаха с разума и дъхът ми живееше чрез теб, ти и аз – другото е фалш..., а времето, сякаш ни щадеше..., безкрай.
Си – изложбата ти имаше голям успех, много почитателки, вестниците хвалеха таланта и мъжкото ти его....,а след време уж за кратко нашите срещи се разредиха, вече пътуваше много и телефонът често даваше заето...или беше извън обхват....
До- догато краят на една любов е близо, отричаш очевидното, търсиш оправдания в оправданията, викаш, молиш, плачеш, чупиш, пиеш, купуваш поредните таблетки от аптеката, умираш, а после те събуждат хора в бели престилки. Искат да отвориш очи, ала очите ти вече са слепи! Рисунката от красиви цветя и фигурите на двамата влюбени е просто поредната карикатура на лъжата и омразата, на реалните сиви пастелени тонове на ежедневието, сърцето тупти, но душата – е някъде там...., където ти ме целуваше, любеше, топлеше, говореше, рисуваше... ,и очите, и устните, и гърдите, и обичта!... Една нарисувана любов истинска ли е?!....
... Пианото мълчеше. Музиката отнесох във Вечността.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря от сърце, г-н Станев!
  • И словото рисува и свири на пиано при теб!
    Браво Ана!За кратко бях зрител и слушател...
  • Благодаря Таня Мезева!
  • Невероятно!
    Толкова е истинско!
  • Благодаря за положителните коментари! От сърце ви желая една чудна и неотразима пролет в душите! Поздрави!

Selección del editor

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...