Вероника
Удрям по клавишите на пианото и нотите са превръщат в сълзи. Виждам и не виждам, плача и сякаш не плача, толкова е тихо около мен. Тази тишина ме оборва и ме кара да халюцинирам. Лампите присветват, после осветлението и тишината обгръщат тялото ми и полягам върху нотната таблица.
До – беше началото на срещата..., там, в МОЛ-а...
Ре- ти ме гледаше продължително и очите ти се сливаха със синевата на небето.
Ми- казах ти да не ми подаряваш цветя, затова ми нарисува цветя. Сякаш приличаха на мен, имаха цветовете на дъгата и може би затова се влюбих в теб....
Фа- животът ми удари плесница, а ти ме прегърна и лицето ти докосваше моите дълги коси...,а целувките ме караха да потъна в рисунката от листа....с фигури на мъж и жена..., с устни като роза.
Сол- тялото ти поглъщаше моето, губех се в ритъма на страстта..., пак, и пак...завинаги.
Ла- грехът беше болест, ала чувствата се блъскаха с разума и дъхът ми живееше чрез теб, ти и аз – другото е фалш..., а времето, сякаш ни щадеше..., безкрай.
Си – изложбата ти имаше голям успех, много почитателки, вестниците хвалеха таланта и мъжкото ти его....,а след време уж за кратко нашите срещи се разредиха, вече пътуваше много и телефонът често даваше заето...или беше извън обхват....
До- догато краят на една любов е близо, отричаш очевидното, търсиш оправдания в оправданията, викаш, молиш, плачеш, чупиш, пиеш, купуваш поредните таблетки от аптеката, умираш, а после те събуждат хора в бели престилки. Искат да отвориш очи, ала очите ти вече са слепи! Рисунката от красиви цветя и фигурите на двамата влюбени е просто поредната карикатура на лъжата и омразата, на реалните сиви пастелени тонове на ежедневието, сърцето тупти, но душата – е някъде там...., където ти ме целуваше, любеше, топлеше, говореше, рисуваше... ,и очите, и устните, и гърдите, и обичта!... Една нарисувана любов истинска ли е?!....
... Пианото мълчеше. Музиката отнесох във Вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Янкова Всички права запазени
