Удрям по клавишите на пианото и нотите са превръщат в сълзи. Виждам и не виждам, плача и сякаш не плача, толкова е тихо около мен. Тази тишина ме оборва и ме кара да халюцинирам. Лампите присветват, после осветлението и тишината обгръщат тялото ми и полягам върху нотната таблица.
До – беше началото на срещата..., там, в МОЛ-а...
Ре- ти ме гледаше продължително и очите ти се сливаха със синевата на небето.
Ми- казах ти да не ми подаряваш цветя, затова ми нарисува цветя. Сякаш приличаха на мен, имаха цветовете на дъгата и може би затова се влюбих в теб....
Фа- животът ми удари плесница, а ти ме прегърна и лицето ти докосваше моите дълги коси...,а целувките ме караха да потъна в рисунката от листа....с фигури на мъж и жена..., с устни като роза.
Сол- тялото ти поглъщаше моето, губех се в ритъма на страстта..., пак, и пак...завинаги.
Ла- грехът беше болест, ала чувствата се блъскаха с разума и дъхът ми живееше чрез теб, ти и аз – другото е фалш..., а времето, сякаш ни щадеше..., безкрай.
С ...