1 мин за четене
След седмица ще я посетя. Дано да е жива и здрава. Много ми е скъпа. Не е красавица, но е много чаровна. И всяко лято ражда големи, сочни и дъхави плодове.
Запознахме се през онова незабравимо американско лято. Моето семейство беше за две седмици на хотел "Смокините" . Всяка сутрин след футболните ни победи по коридорите на хотела дрънчаха кутийките с бира "Кайзер", приятелят ми Хари я внасяше от Европата. И които камериерките изхвърляха с почуда, защото количествата бяха сериозни.
И тогава, на една разходка за изтрезняване, сред близките шубраци аз я открих. Самотна, но горда, някак си достолепна. Листата и плодовете ù ухаеха от далеч. Никой не ù обръщаше внимание, шосето наблизо фучеше с бързия си ритъм, плажът живееше своя ваканционен живот. А тя навярно тъгуваше за времето, когато е била оградена с прасковени дръвчета, с малинови храсти и дузина силни лозарски корени.
Може и някое дървено бунгало да се е гушило под ниската ù гъста сянка.
Следващите десетина години всяко лято ходех ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse