За ползите и вредите от лъжата
Не е лъжа твърдението, че често прибягваме до лъжата. На пръв поглед лъжата изглежда спасителна. Тя прикрива всичко, което се страхуваме да открием пред другите. Приспива вниманието им и разчиства пътя за постигане на нашата цел. Ако обаче се вгледаме по внимателно, няма как да не забележим куп недостатъци в нея. Пресметливият поглед ще отбележи, че лъжата не е трайна, тя има срок на годност. И именно поради този свой недъг тя предизвиква напрежение и тревожност у този, който я употребява. От неговите умения донякъде зависи продължителността на живота ѝ. Като добър еквилибрист той трябва умело да балансира върху нея, помнейки всеки неин детайл и възпроизвеждайки го без да буди съмнения. Ако за миг се отклони от правилата на лъжата, тя веднага започва да работи срещу създателя си. Тук вече проличава, че лъжата е предател по закона на своето раждане, защото е рожба на страха, на страхливостта у човека. И не е необходимо дори да е словесна, може да е и мълчалива. Укриването на истината, която засяга другия, също е лъжа. Друга неприятна особеност на лъжата е, че тя е уязвима, поради илюзорността на това, което си приписва. Нейната двойнственост може изненадвашо неочаквано да се разкрие, което обикновено се съпътства с истински шок. Тя на пръв поглед вещо разбърква логичността на събитията и привнася своя логика. Но разнищвайки причинно-следствените връзки в нейното наличие се вижда как стърчи недодялано като нещо вклинено без смисъл и нарушаващо хармонията. Най-често ние маскираме личността си с лъжа, за да се представим в по-добра светлина, отколкото сме. Това означава, че съзнаваме собствените си недостатъци, въпреки че не искаме да го признаем или го смятаме за лесно извинимо. Подмяната на същността на човека с лъжа за спечелване на доверието на някой, вещае катастрофа още в зародиша на тази мисъл. Всеки човек е тайна, но да се възползваш от другия с лъжа не е признак на добри чувства към него. Интересен е факта, че лъжата съпътства всички останали опити за покушение върху другия човек – кражба, изневяра, убийство. Тя е техен верен страж, който замита следите им. Веднъж разкрита, лъжата срива доверието в човека, нещо което оставя мръсно петно върху него. Разкритата лъжа се разпада, губи уподобяването си на истина и се открива действителната ѝ фалшива природа. Тази трансформация поразява с двойно зло този, срещу когото е употребена. Освен че му причинява страдание, тя ще го накара да намрази лъжеца, заради измамените си очаквания, ще причини гняв и разпри. Така и лъжещият не е пощаден. Той загубва всичко временно спечелено от лъжата, поради лошия ѝ завършък и се покрива с недоверие и омраза. При постоянно и упорито използване на лъжата човек изгубва чувствителност към истината, притъпявайки се нравствено и попада в мрежите на собствените си измислици. Народът е изразил по неподражаем начин отношението си към лъжата. „На лъжата краката са къси.“ Освен истина, тази поговорка носи и нравствена оценка, изразена чрез естетиката. В своята мъдрост народът ясно вижда и осмива уродливостта в природата на лъжата. И накрая, ако направим един прост баланс на ролята на лъжата в живота ни, определено вредите, които тя нанася, превишават многократно временната полза от нея.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Boyana Todos los derechos reservados
