Lilia_Anna (Boyana)
135 529
15.01.2021 г., 14:59 ч.

За ползите и вредите от лъжата 

  Есета
1827 2 9
3 мин за четене

 

Не е лъжа твърдението, че често прибягваме до лъжата. На пръв поглед лъжата изглежда спасителна. Тя прикрива всичко, което се страхуваме да открием пред другите.  Приспива вниманието им и разчиства пътя за постигане на нашата  цел. Ако обаче се вгледаме по внимателно, няма как да не забележим куп недостатъци в нея. Пресметливият поглед ще отбележи, че лъжата не е трайна, тя има срок на годност. И именно поради този свой недъг тя предизвиква напрежение и тревожност у този, който я употребява. От неговите умения донякъде зависи продължителността на живота ѝ. Като добър еквилибрист той трябва умело да балансира върху нея, помнейки всеки неин детайл и възпроизвеждайки го без да буди съмнения. Ако за миг се отклони от правилата на лъжата, тя веднага започва да работи срещу създателя си. Тук вече проличава, че лъжата е предател по закона на своето раждане, защото е рожба на страха, на страхливостта у човека. И не е необходимо дори да е словесна, може да е и мълчалива. Укриването на истината, която засяга другия, също е лъжа. Друга неприятна особеност на лъжата е, че тя е уязвима, поради илюзорността на това, което си приписва.  Нейната двойнственост може изненадвашо неочаквано да се разкрие, което обикновено се съпътства с истински шок.  Тя на пръв поглед вещо разбърква логичността на събитията и привнася своя логика.  Но разнищвайки причинно-следствените връзки в нейното наличие се вижда как стърчи недодялано като нещо вклинено без смисъл и нарушаващо хармонията. Най-често ние маскираме личността си с лъжа, за да се представим в по-добра светлина, отколкото сме. Това означава, че съзнаваме собствените си недостатъци, въпреки че не искаме да го признаем или го смятаме за лесно извинимо. Подмяната на същността на човека с лъжа за спечелване на доверието на някой, вещае катастрофа още в зародиша на тази мисъл. Всеки човек е тайна, но да се възползваш от другия с лъжа не е признак на добри чувства към него.  Интересен е факта, че лъжата съпътства всички останали опити за покушение върху другия човек – кражба, изневяра, убийство. Тя е техен верен страж, който замита следите им. Веднъж разкрита, лъжата срива доверието в човека, нещо което оставя  мръсно петно върху него. Разкритата лъжа се разпада, губи уподобяването си на истина и се открива действителната ѝ фалшива природа. Тази трансформация поразява с двойно зло този, срещу когото е употребена. Освен че му причинява страдание, тя ще го накара да намрази лъжеца, заради измамените си очаквания, ще причини гняв и разпри. Така и  лъжещият не е пощаден.  Той загубва всичко временно спечелено от лъжата,  поради лошия ѝ завършък и се покрива с недоверие и омраза. При постоянно и упорито използване на лъжата човек изгубва чувствителност към истината, притъпявайки се нравствено и попада в мрежите на собствените си измислици. Народът е изразил по неподражаем начин отношението си към лъжата. „На лъжата краката са къси.“ Освен истина, тази поговорка носи и нравствена оценка, изразена чрез естетиката. В своята мъдрост народът ясно вижда и осмива уродливостта в природата на лъжата.  И накрая, ако направим един прост баланс на ролята на лъжата в живота ни, определено вредите, които тя нанася, превишават многократно временната полза от нея.

© Boyana Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • По отношение на случая, в който хората застават пред смъртта. Това е отделна голяма тема и гледните точки са различни. Но и в този случай казаното от медицината не е истина, а предположение. Защото медицината нито дава, нито отнема живота. Тя може само да съдейства и в рамките на своя опит може да прогнозира с определен процент точност, но не да го твърди като истина. Там могат да се намесят други фактори, които коренно да променят нещата. Има и нещо друго, болестта има два изхода и ние винаги желаем благоприятния, живеем с тази надежда, която не е хуманно, нито правилно да бъде отнета, като възможност надеждата ни да се превърне в истина.
  • Пепи, права си, че използването на лъжата е психологически отговор и част от поведението на хората. Аз обаче бих искала да насоча вниманието върху това, доколко е разумността в използването ѝ. Защото същественото е не кратковременното нейно уж полезно действие, а последиците, които дълго след това се носят. В крайна сметка ние винаги се опираме на истината (или на това, което приемаме за истина), за да вземем определени решения за живота си и за отношението си към другите. Мисля, че с това отговорих и на Валентин и Стойчо.
  • Не е моя класификация на видовете лъжа, а е психология. Ако замениш думата лъжа с истина, смисълът ще е същият.
    Ползите и вредите? Понякога веднага се виждат в резултата, друг път с времето се променят, не са постоянна величина.
  • Истината не търси корист.
    При лъжата, не всякога користта е задължителна, но...все пак е лъжа.
    Лъжата прикрива истината в името на своята цел.
    Съгласен съм с написаното от тези преди мен.
    Как мислиш:кое е истина- което казах, защото понякога казаното има повече полза от мълчанието. Както и лъжата може да скрие истината с многословие.
  • Благодаря на коментиралите този мой опит за кратко изложение на тема какво печелим и какво губим с лъжата. Благодаря ти, Хари, че тук намираш повод за размисъл! Благодаря, Мария, виждам, че си ми съмишленик! Благодаря, Пепи, дала си своята класификация на видовете лъжа - вредна и благородна! Благодаря ти, Младене! Задълбочил си се в посока необходимостта от благородното укриване на истината, което според теб води до това, че не може да се даде еднозначна квалификация на лъжата, като приносител на зло. Става ясно, че темата изисква продължение. Благодаря ви, че ме насърчавате да пиша!
  • Темата, която си избрала, Бояна, е изключително сложна. Опростяването й не печели по отношение на истината. Съществува и така наречената благородна лъжа. Ще дам нагледен пример. Да речем, че научаваме, че наш ближен е болен от неизлечима болест и му остават само 3 месеца живот. Той самият се досеща, че нещо не е наред, но не знае истината. Как да постъпим в този случай? Да му кажем тази истина би означавало да го сринем тотално психически и да превърнем в истински ад последните му дни. Далеч по-правилно ми изглежда да му кажем, че ще се оправи и да му вдъхнем кураж. В този случай той ще е обнадежден и не е изключено да се случи някакво чудо и да оздравее . Да не навлизам в подробности. Надявам се, че си ме разбрала правилно. А иначе есето ти много ми хареса!
  • Много подробно описание! И като добавя, че отразява истината, трябва да се препрочитам и запомни!
  • Същите като истината:
    1. градивна или благородна
    2. вредна
    3. безполезна/ненужна
    Двете страни на една монета
    завършЕк
  • Поздравления! Твоето есе ме наведе на размисъл! Благодаря!
Предложения
: ??:??