За промяната на нравите или тяхното изкривяване
Спомням си някога в онова наше детство някъде през 80-те, като деца, които играят в близост до главната улица, често когато се наложеше да отидем "надолу" с анцунг по пешеходната алея, по някакъв свой начин не продължавахме по нея с него. Имахме някаква своя представа, за това как трябва да бъдеш облечен и да излезеш в центъра на града, където всякакви хора са излезли по работа или на разходка. Идеята, че има места, на които трябва да изглеждаш достойно не беше чужда, дори и на малки деца. Какво да кажа за това, което е сега. За тази много интересна "реалност". За пълната профанизация на нравите. Ще кажете "Въпрос на вкус". Да, въпрос на вкус е, но вкусът се определя от културата на самия човек. Другият момент е също много силен. Забележете на човек трябва да му е удобно във всичките форми на самото удобство. Навсякъде. Анцунгът е възможно най-удобната дреха, която се е раждала на този свят. И съм сигурен достойно е оценена. Да си винаги в комфортната си зона, да ти е удобно, да ти е лесно. Да потребяваш и всичко да се случва на мига. Желания, разбира се, те, ако може на момента пръстена на Арабела да ти ги материализира от нищото. Веднага. Без отлагане във времето и ако може, без да си даваш много зор. И дългите инструкции за четене също не са за предпочитане. Четенето е изморително и времегубещо същество, на което незнайно защо му се обръща толкова много внимание. Бързащият човек, няма нужда от четене. Зает е да бърза.Той е над това нещо четенето, защото изначално е научен. На "важните неща". Анцунгът може и да не е прочел всичко, но си има телефон в джоба, който да подмятва отдолу. Е, той вече знае всичко. Но, не разбирайте погрешно този мой опит за монолог. Нямам нищо против анцунга, но имам нещо против това, на което той става изразител. На това да преминаваш през всякакви културни норми, да ги профанизираш, да принизяваш човешкото в теб, и на обществото изобщо да не му пука. Та, нали всички правят така. Значи е правилно.Даже и безплатни мисли има в ефира, колкото щеш. Дори не е нужно да ги мислиш, пущините. Някой ги е измислил вместо теб. И ти ги подарява с кеф. А, и за какво да ти пука, след като има толкова неща на промоция. Културата никога не е на промоция. Много е характерен и друг велик отговор. За музиката есетствено. Каква музика обичате? Кой е любимият ви стил? Не може да се отрече великото послание в отговора: Всякаква! Колко изчерпателно, колко всеобхватно. Какво обширност на мисълта. Гениално някак звучи. Чувам божествените ноти на Бах, летя с Вивалди, в тези снежни планини на "Зимата" от годишните му времена, но ако знаеш как ми е драго да си пусна нещо от попфолка. Живеем в изумително време, в което парадът на посредствеността е в апогея си. Със сигурност е трудно да погледнеш над тази посредственост. Когато повечето са с един и същ подменен и сгрешнен софтуер в главата си. И се чувстват добре. А, то не е добре. Тъжно е. Като блуса. Само че блусът е стойност. Да провидиш хаосът, който ти пробутват за модерен. Да нямаш време от глупости, за най-важното - да познаеш себе си . Да се запознаеш, с този, който си всъщност. И поне да опиташ да изцелиш болезнените аспекти от живота си. А, те не са малко. Те няма да си отидат . Ще стават все повече. Защото гледаш само навън и никога навътре към себе си. А точно това иска това толкова квазищастливо потребителско псевдочовешко съществувание.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирик Todos los derechos reservados
