Спомням си някога в онова наше детство някъде през 80-те, като деца, които играят в близост до главната улица, често когато се наложеше да отидем "надолу" с анцунг по пешеходната алея, по някакъв свой начин не продължавахме по нея с него. Имахме някаква своя представа, за това как трябва да бъдеш облечен и да излезеш в центъра на града, където всякакви хора са излезли по работа или на разходка. Идеята, че има места, на които трябва да изглеждаш достойно не беше чужда, дори и на малки деца. Какво да кажа за това, което е сега. За тази много интересна "реалност". За пълната профанизация на нравите. Ще кажете "Въпрос на вкус". Да, въпрос на вкус е, но вкусът се определя от културата на самия човек. Другият момент е също много силен. Забележете на човек трябва да му е удобно във всичките форми на самото удобство. Навсякъде. Анцунгът е възможно най-удобната дреха, която се е раждала на този свят. И съм сигурен достойно е оценена. Да си винаги в комфортната си зона, да ти е удобно, да ти е л ...