- Погледни се... колко хубава си станала, но и толкова празна отвътрe. Погледни и него... колко е различен.
- Познаваш ли го? Разкажи ми тази история...
- Познавах го... Някога той беше моят приятел, моето момче... Появи се в живота ми изведнъж, спомням си - денят студен, беше зима... Той се появи о ...
На път. Винаги съм бил тук, там – на път. Застоя ли се, живота спира, а аз обичам да живея. Без повторения – не може. Без запетаи също, но не е толкова фатално ако ги изпусна. Не е нужно да накъсвам нещо и да оставя някаква част от него на по-горния ред и да си оставя края му за този.
Пътя го знам, ...
Живял на една улица в малко градче господин Дръж ми Чадъра заедно със своята госпожа Опери ми Гащите. В един хубав слънчев ден излезли на разходка. Било приятно и топло. Наоколо бръмкали и пърпорели малки колички със своите важни и наперени собственици. По малките и тесни улички на градчето се разми ...
Веднъж Понеделникът много се изморил, ама толкова много се изморил, че направо се поболял. И оставил работата си на Вторника. Поработил Вторникът, но работата била непосилна, та на свой ред и той се разболял. Предал работата на Срядата. Работила Срядата неуморно, но вече се била натрупала толкова мн ...
След любовта остават телефонни номера. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в "кафене" и учуденият поглед на сервитиорката, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси ...
Ден като ден, месец, година. Същите физиономии, същите думи, сякаш някой
е пуснал кратко клипче на рипийт и си е тръгнал. Единственото, което се
променяше, беше тъмнината там, вътре - нарастваше, унищожавайки последните
капчици надежда, разкъсвайки всяко късче светлина, оставяйки след себе си
само б ...
Ягодова страст беше полепнала по чаршафите с аромат на калинки и лятно миналогодишно вино. Прозорецът беше широко отворен и пропускаше лежерния есенен вятър до нас. А ти спеше. Очите ти – затворени, устните леко отворени… като за целувка. В стаята мракът се беше превърнал в топло пухено одеяло, покр ...
Изпуснатият шанс
Как губим света
Може би нищо не се знае. Хората са странни същества. Бавно учат и съжаляват. Трудно преодоляват. Опитът идва изневиделица. Светът е труден. Мнения без граници, мисли разпуснати. Нека структурираме.
Да започнем от една приятна история. Проста, банална, но хубава в същ ...
В Ъ П Р О С И И О Т Г О В О Р И
Чувствате ли се неловко в този свят на цинизъм и егоизъм? Задавате ли си въпроса какво търсите тук? Ако е така, значи вие сте първопроходците на Новата епоха. Всеки новатор се чувства самотен и не на място. Такива са били Леонардо да Винчи и Алберт Айнщайн – самотни д ...
На И. Д.
А всъщност сърцето не е ли кръг променен? И понякога не се ли убождаме точно там – на ръба, отличаващ кръга от сърцето?... И започнем ли в кръг да вървим, се питаме както кръгът няма начало и край, от сърцето има ли изход? И намерим ли изход, дали няма да излезем със сърце, превърнато в кръ ...
Вината е като бодил от роза.
След пробождането, ако не забележиш капчицата кръв, няма да ти направи кой знае какво впечатление.
Но...
Съвестта е за това, да те гризе по част, разкъсвайки мъчително душата отвътре.
Точно както опияняващия аромат на розата. ...
Отлитна времето като един миг, като пясък изтече между пръстите ми и все повече чувствам как нищо вече няма да бъде същото - нито аз, нито ти, нито времето, в което живеем! Променяме се със скоростта на светлината, а двойно по-бързо променяме и света около нас...
Стоя в същата стая, на стария чин, з ...
Мило либе… ето че настъпи поредната лятна нощ. Земята „замира в наслада”. Запалихме си огън и всички косачи се събрахме около него, приседнахме уморени и замълчахме. Само Благолаж, знаеш го - постоянно нещо шава и не спира да говори, започна отново да разказва своите приказки. Чудя се защо ги говори ...
Свърши ли? До тук ли бяхме? Мислех си, че ме обичаш и че няма да се откажеш толкова лесно от мен... явно съм грешала. Сега има ново момиче, след което тичаш. И от нея ли ще се откажеш толкова лесно? Не мислех, че си такъв. Мислех, че си различен и че се бориш за това, което искаш и заслужаваш. Сега ...
Скъпи сърцеразбивачо,
това е поредното писмо, което пиша до теб. Писмо, което никога няма да изпратя, защото нямам смелост. Писмо, което ти никога няма да прочетеш, за да разбереш как се чувствам след всичкото това време.
Ти беше първият, в който се влюбих истински. Първият, на който се доверих напъ ...
Понякога, когато няма какво да правя, мисля. Вярно, рядко се случва, но все пак се случва. Мисля си за всякакви глупости – все философски работи. Понякога чак се възхищавам дори на собствените си мисли и като един модерен „философ“ реших да споделя с вас моите размишления:
Винаги съм се чудел дали и ...
Истински щастлив си, когато не мислиш за нищо. Пълна свобода над себе си имаш тогава, когато в главата ти няма дори и една мисъл, един проблем, една нотка. Тогава си свободен да мислиш за каквото и да е. Когато освободиш тялото си от нуждата да мисли и да живее в постоянен страх, тогава ще постигнеш ...
Истината? Тя е нещо много относително. Истината е това, в което вярваш. Това, в което искаш да се надяваш. Дори и то да не е пълната такава. Но така или иначе, когато вярваш достатъчно силно, това става твоята реалност. Има много истини. Моята истина, твоята истина, нашата истина, вашата истина, тях ...
Пресякох булеварда, където се намираха контейнерите, за да изхвърля сметта... Когато вече бях там, чух женски глас да казва: „Хайде, мамо, чао...”. Погледнах в посока, откъдето идваше гласът, и видях дъщерята като се сбогуваше с майка си. Не я бях виждала десетки години. Беше все така привлекателна ...
Трудно е да приключиш връзка. Но още по-трудно е да осъзнаеш, че губиш човека до себе си. Да усещаш как малко по малко ти се изплъзва ръката му. Как е престанал да казва скъпоценните думи "обичам те" и колко му е тягостно да ги чува. Как мълчи в твое присъствие. Не усещаш дъха и сърцето му толкова б ...
Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш. Волтер
Всеки избира своите пътища в живота, доста труден избор според мен. Понякога грешим, друг път сме уцелили точното попадение. Изборът си е игра на нерви, всеки знае колко може да спечели или загуби, ...
Перипетум мобиле или...
Фармацефтичната промишленост произвежда безброй лекарства. Едно от тях се казва Карведилол. Изпитано лекарство в борбата със стенокардията и хипертонията, водещи до инфаркти, инсулти и не зная още какво. Прекрасно!
Отварям листовката, която е пъхната в кутийката с хапчетата, ...
Дълго време си прекарала в това да помагаш на един човек, да го подкрепяш, да си с него във всеки един лош момент, въпреки всичко и всички да го защитаваш. По едно време той е станал единствен за теб, не можеш да живееш без него, не можеш да си представиш света без него, сама си осъзнала, че значи с ...
Опитах се да я последвам... бях на крачка да я хвана... съвсем близо...
една малка стъпка ме делеше от осъществяването на мечтата ми...
Вложих всичко, което имах - сърце, душа, разум, сила, чувства...
Всяка една молекула от мен работеше неуморно за постигането ù...
И в един момент се осъзнавам отнов ...
Отчаяни мисли за живота, толкова несбъднати мечти и пропилени шансове... Колко от нас се чувстват така и колко биха си признали, че възприемат съществуването си на тази земя повече като товар, отколкото като радост..
Баба ми днес навършва цели 90! Поръчах ù прекрасна торта на три етажа. Застанах на ...
И ето пак сме тук, както преди. Все същите думи, все същите обещания, все същата болка. Мълчание и студ сковават тялото ми и сякаш времето спира. Сякаш всичко, което бяхме постигнали, се крепеше на лист хартия, но и той изгоря. Нищо, никога няма да се промени, нали? Винаги ще е така. Къде ми беше ум ...
Имам нужда да се оттърся от всичко, случващо се около мен.
Тъмно е, седя сама на спирката, пуша и чакам рейса си за вкъщи, където най-вероятно ме чака ядосана майка, готвеща се да изсипе сума ти обвинения по мен още с отварянето на вратата.
Ако зависи от мен, наистина нямаше да съм на тази спирка, а ...
Коя съм аз да те съдя, коя съм аз... Можех да те имам, имах те... можех с една дума да те изгубя, изгубих те... Но на каква цена? Заслужаваше ли си да страдам по теб, а на теб да не ти пука? Толкова много време мина, но ти още си играеш с мен, сякаш аз съм една марионетка в твоя живот, която винаги ...
Закрила
За крила, за крия...
Със съчувствието, присъствието, помощта, дадена ни в точния момент, получаваме увереност и сила, които са наша закрила. С крилата от нея се чувстваме спокойни, доверяваме се и добиваме самочувствието да се открием пред света. А преди да я почувстваме, се крием и крием, ч ...
Чу се затръшване на врата. Влязох в кухнята и заварих баба ми угрижена и притеснена. Още от погледа ù разбрах, че не са я назначили на работа. Защо ли се изненадвам? Това се повтаря вече от четири месеца.
Все същите думи, надежди и очаквания и накрая нищо не става.
Коя съм аз ли? Аз съм момичето, ко ...
Днес разбрах какво е „да ти липсва” от двегодишната си племенница. Да ти липсва е „Да ‘бичаш”. Сигурно като съм бил малък, и аз съм го знаел. Сега просто не го разбирам. А повечето хора сме устроени така, че когато не разбираме нещо, то спира да ни интригува. Това е логичното ми обяснение защо хорат ...
Социализмът като Култура
(да си припомним)
По времето на социализма нещата бяха много сериозни. Например, за виц влизаш като нищо в затвора. И въпреки това, имаше много неща, от които и последният ахмак би се изумил. Особено в лозунгарската индустрия. (Тогава лозунгите бяха като лазерно насочващите ...
Всяка сутрин се събуждам с надежда. Всяка сутрин тя е различна. Понякога е нещо малко, като да мога да изкарам работния ден след пиянска вечер. Друг път е да ми се случи нещо красиво вечерта. Истината за нея е, че когато разчиташ на нея, то тя обикновено отговаря на някой друг. Там всичко е както пр ...
След поредната молитва пред свещената икона се изправих и се вгледах в запрашеното огледало отстрани. Това сякаш не съм аз. От мен е останало някакво подобие на човек. Същество с пусти очи, напукани устни и треперещи ръце. Аз съм виновен за положението, в което се намирам. Отгледах две красиви момич ...
Живот
Отворих те като широк прозорец, мислех те за необятен простор, мислех, че времето няма да ми стигне да те обходя, да съзра в теб дребния детайл, да преживея хиляди парченца от вселенски ти мир. Но ти се изниза като капка по стъклото - Не можах да спра устремения ти ход, да уловя дивия ти разум ...
На какво ни осъжда днешното време?! Въпрос, който ни кара дълго да размишляваме. Дали сме ние тези, които се осъждаме, или други ни слагат белезниците?! А може би по малко и от двете. Хората сме доста странни същества, все гледаме да се закопаем един друг, да завидим на ближния. Все неща, които не с ...
В живота на всеки човек настъпва един момент, в който губи нещо ценно. И точно когато си бил най-щастлив, губиш всичко. Осъзнаваш, че си постъпил
глупаво и наивно. Даваш си сметка за нещата и губиш надежда, вяра, интерес. Сядаш на студения под, поръчваш голяма водка и кутията с цигари стои плътно
до ...
Аз ли?
Да, аз съм този с дългата коса. С железата и рисунките по себе си. Небръснатият... Този, след който постоянно мърморят, нямайки смелост да му кажат каквото има в очите. А, да – понякога си позволяват да ме гледат мръсно...
Аз съм този, който ще стане в автобуса, за да направи място, и то пред ...
"Hello, July. Please be good..." - с тези думи посрещнах първия юлски изгрев. Той ме накара да се почувствам истински жива, да загърбя всичко, да се вгледам в изгряващото юлско слънце, символ на надеждата към по-добро, и за миг да помечтая. Осъзнах, че материалното не ме влече повече, а напротив... ...
Направих си чаша кафе и започнах да пиша. Пишех, препрочитах, а след това триех. Не ми харесваше. Музата не идваше от седмици наред. Не се чувствах тъжна, нито весела. Чувствах се неутрална... Очаквах нещо да се случи в сивия ми живот, но си останах само с чакането... Всеки ден се будех без настроен ...