Трудовата сила – насън и наяве
„Близо 40% от производителите у нас докладват, че липсата на работна ръка възпрепятства растежа на бизнеса им, а постоянната миграция на хора в трудоспособна възраст допълнително засилва проблема. Това е един от сериозните притеснителни изводи от специалното изследване на Colliers International... представено на Годишната среща на бизнеса с правителството. Според доклада вероятният брой българи зад граница е около 1.33 млн. души и те са основен източник на възможности за работния пазар. Други такива са съкращаването на администрацията, макар и с доста ограничен ефект, както и привличането на мигранти от близки държави с подобна култура...”
Ето това съобщение от 30 януари 2018 г. в уважаван от мен електронна медия, ме разби.
В България липсвала работна ръка. И проблемът се решавал чрез привличане на мигранти, съкращаване на администрацията и връщане на българите зад граница.
Един неверен факт се инсинуира в проблем или в предизвикателство, както напоследък неправилно и клиширано се казва, към решаването на който се подхожда по три еднакво неправилни пътища. Преди всичко, в България работна ръка не липсва. Има много неработещи младежи; има стотици хиляди хора в активна ръзраст с мнима или реална инвалидна пенсия; има стотици хиляди българи, които предпочитат да не се трудят по специалността си, защото просто няма работа за хора със знаниня като техните. Липсата на държава (и на политика, разбира се) създаде у нас толкова много висши учебни заведения, които ежегодно бълват високообразовани, но неспособни за професионална реализация хора; с диплом за висше образование трудно се започва работа дори като ватман, ако все пак тази тапия по някаква случайност дава начални умения за подобна професия. Техникумите бяха закрити без причина – пак поради липсата на държава. Учебно-професионалните комплекси – също.
В средните и високите етажи на адмиистрацията работят преди всичко политичеси и партийни кадри, които, общо взето, не стават за нищо. Те нито са добре образовани, нито имат особени интелектуални качества; въпреки това заемат ключови постове и решават важни въпроси. Ако говорим за съкращения в администрацията, трябва да започнем с политическите кабинети, съветниците и помощниците на депутатите в парламента, както и служителите, заемащи постовете си очевидно по политически причини. Категорично трябва да се забрани назначаването на държавна или общинска служба, както и в предприятия с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, на лица, намиращи се в родствени отношения (по права или съребрена линия) до трета степен включително.
Досега строихме великата българска стена, за да пречим на бежанците да влязат в България, а сега ще ги привличаме. Що за глупост? И защо си въобразяваме, че бежанците с радост ще работят у нас за жълти стотинки? Така с проблема, който сами сме създали (т. нар. липса на работна ръка), формираме нов, още по-голям (подценяване на националната трудова сила, изнудвайки я с нискоквалифицирания труд на бежанци с „подобна култура”), и все с идеална цел.
Щели сме да връщаме българите зад граница. Как? Със заплата от 800 лева ли? Без безлихвени кредити, без семейни помощи, без детски градини, забавачници, без стимули за раждаемост, без улици и тротоари, без стабилна инфраструктура на социалния ред, с огромна корупция и отсъствие на правов ред? Ако изобщо някой българин зад граница се върне у нас, неговите мотиви ще са близки до тези на бежанците: той ще действа при условията на крайна необходимост.
За да обобщя, ще кажа само следното: работната заплата у нас трябва да скочи двойно и дори тройно. Предприятията, фирмите, стопанските субекти – нека най-сетне да помислят защо служителите им са демотивирани, защо не желаят да припознаят в работната среда онази емоционална и трайна потребност, към която да се чувстват съпричастни и привързани. Не искам да използвам груби изрази, но повечето от работодателите у нас са просто робовладелци. И не желаят нито да го прикриват, нито дори да изглеждат другояче. На тях им липсва не просто работна ръка, а евтина, обезстойностена, безжизнена, деморализирана и унизена работна ръка. Нужна им е физическа сила, а не интелектуална, горда и добре възнаградена трудова общност със свои права, достойнство и независимост. Ако не беше така, в България отдавна щеше да има средна класа.
© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Аз съм съгласна с Красимир , на младите с нищо не им е повлиял комунизма, защото въобще не са живяли по това време. А тогава наистина имаше работа за ромите, чиято безработица и дискриминации сега доведе до престъпност и сблъсъци с българите. Време е да оставим на мира комунистическия период и да си възпитаваме децата! Защото мързел или идиали за много лесни пари идват от възпитанието .А булдозеристи, строители и други занаяти и в Австрия почти няма вече, австрийци, само сърби, турци, босненци им вършат тежката работа. А после пискат срещу емиграцията... и деца не раждат...В бъдеще Европа ще се претопи от желание да живее охолно, но без производство. Китайците им изкупуват масово фирмите . Дори скоро купиха швейцарската Бали...А богатство без производство няма.
-
Като чета коментарите разбирам колко много хора реално разбират проблемите на днешното общество.Истина е че нямаме не само обучени кадри,но и желаещи да работят след това.Всеки иска да спечели от "лотария". Всичко се обърка, най-вече това,че родителите днес искат децата им да учат модерни професии и да получават след това нереално високи заплати.
-
В държавния сектор и сега има щатна таблица. Какво се променило там?
След като бяха затворени, източени и ликвиарани заводите, всички техникуми станаха проф. гимназии. И макар броят на зрелостниците да се намалил наполовина, се откриват нови факултети и дори нови ВУЗ-ове. Мой съученик отпреди 30г. сподели:
Търсим стругари, заварчищи, фрезисти, оксиженисти... но няма. И предлагаме (безплатно) обучение и договор за работа. Обаче и кандидати няма. От проф. гимназии излизат с мениджмънт, маркетинг... и тем подобни. Явно всеки втори ще е зает с реклама и проучване на пазара.
А има нужда от булдозеристи, кранисти, багеристи, валякчии... -
Не ме разбирай погрешно - проблемът е в това, че хората си влачат погрешната представа, че държавата им е ДЛЪЖНА ПРЕДИ ВСИЧКО, нещо, което е остатък от соца - прочети конституцията на НРБ . Живейки с подобно съзнание, опитвайки се постоянно да прецакаш системата - а това си е още оттогава също, няма как да разбереш, че процесът е двустранен - работиш и даваш и следователно получаваш. Единната щатна таблица стопираше прогреса на този процес - какво да работиш повече, след като няма да получиш повече. Ето за това говоря - стимулът? мотивът? Не може да разчиташ само на самосъзнание. Точно затова голяма част от работещите бяха почти пасивни и формално присъстваха в двустранния процес. Изгледай някой и друг български филм от това време - Силна вода, Златната река, Опасен чар, Кратко слънце. Особено Силна вода - заплатата върви ли - върви, премиални има ли - има - трима души с години се правят, че търсят жила на вода в крайдунавски град....
-
Интересна работа...в България или социализма или Европейския съюз са виновни за всичко което става сега... само хората не.
-
Люси, така е - който иска, ще работи, че и за по-малко, който не иска - и 10 бона да му даваш, няма да работи.
-
Аз мисля, че дали човек работи добре или не, не зависи от системата, а от човека. Баща ми и при социализма винаги е работил яко и след промените си направи фирмичка и пак яко работи до 76. А "мой човек" и "връзки" е пълно в Австрия, пазарната икономика уж...ама са царе на връзкарството. Но тук законите и колективните договори ги задължават да плащат 14 заплати и 6 при пенсиониране...щат не щат...
-
Напротив, Краси, точно това стана - аз бях на 29, като дойде демокрацията. И всъщност много хора се оказаха неподготвени. В т.ч. ръководни кадри, които после съсипваха фирми, точно защото не можеха да мислят мениджърски.
По конституция тогава нямаше право да си безработен. И точно НАМИРАНЕТО на работа за всеки беше препъникамъкът - ненужно нарастваше административният апарат, измисляха се синекурни длъжности, растенето в йерархията ставаше по партийна линия и нямаше как да надскочиш ЕЩТ - да припомня ли какво значеше? Така се срутваха и амбиции, и мотиви. А днешната корупция си има дълбоките корени в системата "мой човек" и "връзки".
Да добавя, че лично аз имах възходяща кариера след 1989 г, просто защото знаех и език, и много други работи. И в момента също работя на няколко места - нещо немислимо за тогава. -
Тъпият телефон и ограниченото време за редакция ми прецакаха коментара. Той беше много по-злобен и с пълна нетърпимост към латифундистите. Вече просто не ми се занимава по два пъти да пиша едно и също...
-
Да, това каза. Но нека да не слагаме всички в това число на отучилите се да работят по време на соца. По онова време момчетата от малцинствата ходеха в казармата и се научаваха на труд и дисциплина там. Даже и занаят научаваха. Ставаха кофражисти, арматуристи, мазачи, зидари, плочкаджии. Имаше школи за шофьори, хлебари, готвачи, санит. инструктори. Сега тия момчета са вече в средна или в трета възраст.
-
Според мен Валя казва, че социализмът (какво животно е това?) НИ е оттучил да работим. Е, като всяко обобщение и това е малко неточно, но вероятно има право, в това, че ние по-големите (може и по-дър....
) сме дали добър пример и научили по-младите -
Валя, не може социализмът да е отучил младите (разбирам хора под 35г.) да работят, защото те тогава още не са били родени или са били съвсем малки. Може да е отучил някои от 48-50 нагоре. А се очаква именно те, младите, да работят
-
Може някои да се отучили, други тогава се научиха да работят. Нямаше помощи, а се осигуряваше работа. Да, имаше и тогава такива дето не им се работи. Вземаха ги с един джип и им намираха работа по задължение. Аз съм съвмещавал пет длъжности и съм почивал два дни от 365 в годината, работейки събота, неделя, оф. празници по 12-16ч. всеки ден/нощ. Не всички просто се водеха на заплата. Нормално е всеки да иска поне средната за страната. А тя втора година е над 1000лв. За Враца 1000 лв. не са малко. Младите явно са в сивия сектор, щом 1000 лв. са им малко. Няма как да ги стигнем страните, които са колонизирали света столетия. По това време ние не сме имали държавност – територия в пределите на Османската империя. Отскоро имаме някаква крехка новоизлюпена пазарна икономика и съмнителна демокрация. Работодателите изхождат от презумцията, че заплата на работника идва от джоба им. Кой работодател /частен/ ще държи работник до 65-год., че 6 заплати ще му даде при пенсиониране?! Изключено.
-
Браво, Валентина!
-
извинявай, Владо, но познавам млади хора, които ПРЕДПОЧ)ИТАТ ДА НЕ РАБОТЯТ. Голяма част от тях нямат и квалификация, но не искат да се хващат на работа, защото просто не искат. Мои познати търсеха да наемат хора за офис във Враца - заплата 1000 лв. И нямаше кандидати. Парадоксът е, че младите "не искали да работят за 1000 лв."
Така - да се вдигне работната заплата. Чудесно. Само че нали се сещаш, че и цените заедно с работната заплата ще тръгнат нагоре и балансът може да не се окаже в плюс.
Скромното ми мнение, че социализмът ни отучи да работим. Работиш-не работиш - подписваш се по ведомост, демек някой се грижеше да получаваш заплата.
Днешният работодател обаче си гони интереса - ако не е производителен и конкурентоспособен - той просто загива. Лесно е да си ларж с работниците, но това не те спасява. Трябва да е от взаимен интерес.
За висока работна заплата е нужна и висока производителност, както и конкурентни стоки за пазара - уравнението не се решава само от едната страна. -
Благодаря, Ил. Колева, Люси.
-
Абсолютно си прав.Колкото и да си обича човек родината не може да се върне при тези условия... Толкова е тъжно, че в почти всички бивши соц. страни заплатите са далеч по прилични от българските. За съжаление средната класа дори в развитете западноевропейски страни също става все по малка...
-
Да много прецизно написано.Такава си е истината.Въпросът е ,че нямат никакво желание,това да се променя,напротив,цялата политика на държавните ни господа е именно в това-умният народ да бяга,хората в нужда да превиват гръб, пенсионерите да си броят жълтите стотинки(когато въобще и ако им са останали).Не знам как,кога и какво ще промени живота ни в България.Надявам се само и аз да видя поне началото на промяната.
-
Благодаря, Мариана.
-
Благодаря, Краси, Стойчо, Ани, Силве.
-
Истината е, че от известно време, новините и политиката трудно се понасят от нормалните хора. Масовката търси да се укрие в своя капсула и да си запуши ушите и очите. Много хора живеят така. Но тя ни преследва, бърка ни в джоба, крещи от екрана и т.н. и е редно и ние да търсим сметка и да крещим. Ще кажа също, че такава унизена работна ръка има и в европейски страни и тя пак е от източноевропейски емигранти и от подтискани народности. Това се дължи на психологията на тези народи. Далече не е само от работодателя. Работниците създават средата. По същата логика е и държавното управление. Позволяваме го.Всичко ще е така, докато не си сменим настройките в сивото вещество и изградим някакво гражданско съзнание.
Поздравления за статията, Владимир! Пиши повече такива, Будителю! Има смисъл! -
Докато властва принципа : " Те ни лъжат, че ни плащат, а ние, че работим." ще има такива доклади.
Няма как да се гради нещо с "евтина, обезстойностена, безжизнена, деморализирана и унизена работна ръка.", която е предпочитана,заради бързо облагодетелстване. Все едно да замесиш бял хляб с черно брашно.
Икономика, уповаваща се на такива принципи, вечно ще бъде оцеляваща.
Поздравявам те за тази статия! -
Докато политиканстват по икономически въпроси назначени за милионери капацитети.
Хубав и реалистичен поглед!
Поздравления за написаното,Владимир! -
Представители на Съюза на работодателите миналата година се обявиха против увеличаването на мин. заплата и завиха, че според тях, тя даже би трябвало да се намали на 313лв. Искат също така наречените класове (надбавки за прослужено време) да се премахнат. Може би искат върнем и Ленинските съботници, а защо не и ангарията!? Борят на работещите бедни е нараснал през минала година. Няма как да сочат заплатите двойно и тройно. Браншовите синдикални организации се борят за 10 или 15% увеличение на заплатите и получават половината или нищо от това което са поискали. Последните вълнѝ бежанци са от хора с неясен произход и намерения – без документи за образование и самоличност, прескачащи оградата нощем. Не ни трябват такива. Те са потенциални социални паразити или дори нещо още по-лошо.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
