Трудовата сила – насън и наяве
„Близо 40% от производителите у нас докладват, че липсата на работна ръка възпрепятства растежа на бизнеса им, а постоянната миграция на хора в трудоспособна възраст допълнително засилва проблема. Това е един от сериозните притеснителни изводи от специалното изследване на Colliers International... представено на Годишната среща на бизнеса с правителството. Според доклада вероятният брой българи зад граница е около 1.33 млн. души и те са основен източник на възможности за работния пазар. Други такива са съкращаването на администрацията, макар и с доста ограничен ефект, както и привличането на мигранти от близки държави с подобна култура...”
Ето това съобщение от 30 януари 2018 г. в уважаван от мен електронна медия, ме разби.
В България липсвала работна ръка. И проблемът се решавал чрез привличане на мигранти, съкращаване на администрацията и връщане на българите зад граница.
Един неверен факт се инсинуира в проблем или в предизвикателство, както напоследък неправилно и клиширано се казва, към решаването на който се подхожда по три еднакво неправилни пътища. Преди всичко, в България работна ръка не липсва. Има много неработещи младежи; има стотици хиляди хора в активна ръзраст с мнима или реална инвалидна пенсия; има стотици хиляди българи, които предпочитат да не се трудят по специалността си, защото просто няма работа за хора със знаниня като техните. Липсата на държава (и на политика, разбира се) създаде у нас толкова много висши учебни заведения, които ежегодно бълват високообразовани, но неспособни за професионална реализация хора; с диплом за висше образование трудно се започва работа дори като ватман, ако все пак тази тапия по някаква случайност дава начални умения за подобна професия. Техникумите бяха закрити без причина – пак поради липсата на държава. Учебно-професионалните комплекси – също.
В средните и високите етажи на адмиистрацията работят преди всичко политичеси и партийни кадри, които, общо взето, не стават за нищо. Те нито са добре образовани, нито имат особени интелектуални качества; въпреки това заемат ключови постове и решават важни въпроси. Ако говорим за съкращения в администрацията, трябва да започнем с политическите кабинети, съветниците и помощниците на депутатите в парламента, както и служителите, заемащи постовете си очевидно по политически причини. Категорично трябва да се забрани назначаването на държавна или общинска служба, както и в предприятия с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, на лица, намиращи се в родствени отношения (по права или съребрена линия) до трета степен включително.
Досега строихме великата българска стена, за да пречим на бежанците да влязат в България, а сега ще ги привличаме. Що за глупост? И защо си въобразяваме, че бежанците с радост ще работят у нас за жълти стотинки? Така с проблема, който сами сме създали (т. нар. липса на работна ръка), формираме нов, още по-голям (подценяване на националната трудова сила, изнудвайки я с нискоквалифицирания труд на бежанци с „подобна култура”), и все с идеална цел.
Щели сме да връщаме българите зад граница. Как? Със заплата от 800 лева ли? Без безлихвени кредити, без семейни помощи, без детски градини, забавачници, без стимули за раждаемост, без улици и тротоари, без стабилна инфраструктура на социалния ред, с огромна корупция и отсъствие на правов ред? Ако изобщо някой българин зад граница се върне у нас, неговите мотиви ще са близки до тези на бежанците: той ще действа при условията на крайна необходимост.
За да обобщя, ще кажа само следното: работната заплата у нас трябва да скочи двойно и дори тройно. Предприятията, фирмите, стопанските субекти – нека най-сетне да помислят защо служителите им са демотивирани, защо не желаят да припознаят в работната среда онази емоционална и трайна потребност, към която да се чувстват съпричастни и привързани. Не искам да използвам груби изрази, но повечето от работодателите у нас са просто робовладелци. И не желаят нито да го прикриват, нито дори да изглеждат другояче. На тях им липсва не просто работна ръка, а евтина, обезстойностена, безжизнена, деморализирана и унизена работна ръка. Нужна им е физическа сила, а не интелектуална, горда и добре възнаградена трудова общност със свои права, достойнство и независимост. Ако не беше така, в България отдавна щеше да има средна класа.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
