Бум,бум,бум...тишина,
няма шум!?Глас...
Светкавица,микрофон и аз?
Шепот,вятър и ...айдеее.
Сняг,слънце,вятър и потоп. ...

© Елица Георгиева -Ели
Всички тези догми са глупости,
протокол и рамка на свободата.
Казват ти: „Рисувай слънца, момиче“.
Но слънце без сянка е жълто петно ...

Ах, без любов у ад горя,
Пъден аз съм от такъв рай,
Ала дарба, казват, творя
Кога демон въздиша, знай!
Пиша, жени, вдъхновено ...

Публикувах пост във Фейсбук: "Търся нормални хора, с които да общувам."
Първият отговор гласеше: "Ти луд ли си?!"...
Днес, да поискаш истинско общуване звучи като ексцентричност...
И дори като заплаха!
Затова (и не само затова) ,нормалността не се афишира. ...

Спомените ни ме смазват -
как ми писна тази болка!
Да ме спират и да казват,
че сме много сладка двойка.
Ала всъщност ние гоним ...

Слънцето пада под форма на лъч и се разлива в двете твои очи
И лази по кожата ти и плъпва, напира та стига чак до меките твои коси
Обичам да се допирам до съвършенството наречено твойта душа
И да усещам леко върху лицето как думите тихо и нежно излизат от твойта уста
Да достигам еуфоричния си връх щ ...

Чукам на вратата,
отваря ми съдбата.
Къде са наемателите? - питам,
но на чий отговор разчитам?
На себе си единствено налитам ...

Този път ми е писан –
прашасал от лято,
лъкатуши под слънце
сред късни метличини.
И няма отбивка, ...

РОДИЛЕН БЕЛЕГ
Защо ти е да влачиш сянка,
препълнена с безброй въпроси?
Излез на светлото за малко –
аз твойта болка ще понося. ...

Лош човек открадна мойта свобода,
жупел, огън пламна в моята душа.
Къде си, истино, правдо разкажи!
Къде си, истино, сила покажи!
Лъжа не смей да дишаш ...

Под лъскавите дрешки голи,
вървим в тълпата. По душа
и тихичко сърцето моли:
Ти чуй ме, зная, не греша.
А после... калната река ...

Не им се наложи да чакат дълго. Утрото едва беше настъпило, когато целият лагер се изпълни с крясъците и проклятията на василевса. Стреснат, Леон застина на място с раницата в ръка и погледна въпросително Димитрий. Беше му неловко да се осланя на преценката му след всички търкания и недоразумения от ...

НА ИЗТОК ОТ РАЯ
Отгледах мрак. И се разсъмна.
Презрял се пукна тоя плод.
Разбрала съм, че най е тъмно
пред изгрев в сивия живот. ...

Вечерта пристъпи тихо и проникна през прозореца ми като неканен гост. Докато мислите ми блуждаеха, ръката ми посегна към телефона. Реших да хвърля един бърз поглед на социалните мрежи с надеждата, че ще осмисля текущия момент. Забелязах нещо, което ми направи особено впечатление. Сякаш алгоритъмът м ...

Ставаш, гримираш се, бързаш,
пиеш горещо кафе и излиташ.
Шофираш, изгрева забелязваш,
анализираш, че даже планираш.
Пристигаш, работиш, себе си лъжеш- ...

Щастието ми - с условия,
спокойствието пък - завзето.
То е розов нож с кристали,
който стискам в острието.
Нека капе кръв по пода ...

Паноптикум безкраен
от случки, бях аз
розови мраморни
колонади
около белия храм ...

Издраха те нащърбените тръни –
наследници на хиляди вини,
и с пламнали в условности очи,
пристъпваш ти самотна през съня ми.
Сърцето ти безкрайно дълго плака, ...

Балона весело надува
един усмихнат господин.
Той цяло лято ще лудува
далеч от твърдия си чин.
Изпънал бузки, зачервено ...

Стиснахме си ръцете, направихме договор.
Аз не съм огънят, когото търсиш.
Ти не си скалата, на която мога да се опра.
Направихме избор да се обичаме, макар и за малко.
Да намерим утеха от откъснатото човечество на случващия се живот. ...

Прозорецът я чакаше с години
в роклите на няколко сезона,
листата по решетките му фини
вехнеха в цигулкова агония.
И когато тя накрая се прокрадна ...

Бръмчи харемът повече от кошер,
че готвят се ханъмите за бунт.
Девизът е – ,,Тъй повече не може!“
и бой изяде главният евнух.
Султанът тук година не припари. ...

Животът е подарък на човека,
това се знай от памтивека.
Дали Господ ни го подари
или подарък е от рой звезди?
Аз знам, че има друг живот ...

Навсякъде пари ти искат,
навсякъде те лъжат, стискат.
От рекети и от грабежи,
не те оставят тез “младежи”.
Коли, апартаменти, вили ...

Пия. Пуша. Пия. Ям. Танцувам.
Сядам. Черпя. Смея се. Крещя.
Ставам. Удрям. Губя се. Сънувам.
Мисля. Търся. Яд ме е. Мълча.
Питам. Пренареждам. Искам. Зная. ...

Нищо със себе си няма да взема,
щом тръгна по черния, сетен предел.
Ни слава, ни дом, ни корона от време,
ни камък, ни злато, ни земен дял.
Ще тръгна без име, без плът, без одежда, ...

Аз съм малко дете, но ме сграбчи тъгата голяма.
Не очаквам подарък, дори на рождения ден.
Нямам спомен, единствено снимка на татко и мама
и добре, че не помня как лоша съдба ги отне.
Много лелки и чичковци идваха с блага усмивка ...

Руснаците не могат без война.
Враждуват със съседните народи.
С войни забравят тежката воня
от блатото на своите несгоди.
Живеят във отдавна рухнал свят. ...

Мокрите ти гащички, уви,
не са следствие на моя чар...
Даже и за мен не мислиш ти,
или, въобще, за мъж, креватен звяр...
Просто чух те, плю на общината, ...

Обичам те без спирки и препятствия,
без сложни, многолистни пируети
и миговете са килим от щастия,
където минеш, после всичко свети.
Срез гъстите житейски безразличия ...

Едно среднощно пролетно небе
изплаква цялата си мъка земна,
а впрягът на небесните коне
пречупва с ярост стремената медни.
… и чак ми иде да заплача с глас, ...

Що е благоденствие и има ли то почва в... пестеливостта?
„Консумизмът е имунната система на световното общество срещу вируса на фанатичните религии.“
Норберт Болц, „Консумистически манифест“
„Икономията е майка на мизерията“ е популярна фраза, ала най-малкото е поне леееко притеснително, че сякаш (п ...

Излей си душата аз няма да плача
Не останаха сълзи в мен
Дадох ги за грешните
А сега за теб ме боли
Събирам всичко навътре ...

И в последните си дни
ний все пак не сме сами
а събрани сме във ято
Братя в братството крилато
И готови сме за път ...

Като се понатрупаха годините, усети как силният,пъстър, жив, привлекателен, вълнуващ и обещаващ свят се дръпна от делника му.В началото, почти несъзнателно, усещането започна да се избистря и една ветровита нощ с ококорена луна видя в съня си как се съсече живота му.Разсечени се разлетяха в различни ...

Когато автобусът остави Мина на разклона, беше късна привечер — от онези часове, в които светлината се държи така, сякаш не иска да си тръгне, но няма избор. Шофьорът затвори вратата и потегли обратно към града. Прахът се вдигна и за миг закри пътя, сякаш селото нарочно не искаше да запомни как се с ...

Един ден ще четеш всичко това,
но не ще помниш кой съм, откъде съм,
какъв съм бил,
за какво съм мечтал,
колко съм се борил и тъжал. ...

Излитам във синята вечност,
по пистата сякаш безкрайна.
Земята е толкова далечна -
като зашифрована тайна.
Десетки прибори гледам. ...