Снощи ядох,пих,
просто се опияних
и се пуснах в нета.
Там викат –,,Ей, поета!
Недей да се наливаш! ...

А тази вечер даже хич не ми се пише,
стихът е всъщност само бял и празен лист.
И питам се: Дали по-прост или по-чист
би бил животът, ако вярвах във Всевишен?
По-прост със сигурност. Навярно като всички, ...

Тя не вика. Не вика с глас.
Не усеща нужда и потребност.
Вика в шепот и зове сърцата.
и в едно събира две вселени.
Тя е любовта, която не замлъква, ...

Реших, че ще бъда вече скандална.
Безбожно скандална!
Ще фрапирам вече, не с много фрапе,
а с гордо вирнато, дори не чипо носле!
Щом шлагер стана Васко Жабата ...

Пак се усмихвам на кривото огледало!?
На това което поставих на място...
където на мен ми харесва е тогава ,Защо?
Изглеждам уморен, самотен, тъжен.
Знам...че не съм от тези, обичаните. ...

Веднъж Ирена съзря мъж с познати черти между щандовете на луксозен магазин. Гледаше го дълго зад слънчевите си очила и вече бе решила да се откаже от опитите да го разпознае, когато изведнъж си спомни. Някога, не толкова отдавна, той бе млад учител в гимназията ѝ. Сега изглеждаше поулегнал, с посреб ...

1. Мъж в пицария.
- Извинете, по-малки пици нямате ли, че толкова не мога да изям?...
- Съжалямам, господине, нямаме - отговаря сервитьорът.
- Е, добре, донеси тогава едно шише водка и една кола*...
2. Мъж пред пенсионното люто псува и плюе. ...

По улици пусти върви босоного момче,
посърнало, чорлаво, дрипаво, с тъжни очи
подире си тътри любимото свое мече,
а вътре в душата му огън гори и боли.
“Добро утро” казва на всеки един минувач, ...

Защо фалшив е светът!
И как фалшиво е всичко!
Сив и студен е денят,
бие сърцето самичко.
Идващ прелом ни е чужд ...

Ще ми бъде ли тъжно ако няма луна
и звезди на небето не греят?
Ако космосът ръсне над мен пепелта,
тъмнини, след която белеят?
Ще ми бъде ли тъжно ако северен студ ...

ЕДНО НАУМ
... когато гледам старите албуми, в които съм тъй млад, пък и красив,
сега направо губя ум и думи – и чудя се? – как тъй останах жив,
седемдесетгодишно папардаче, дошло за миг – и станало за смях,
светът сега – и жив да ме оплаче, се радвам, че във него с кеф живях! ...

аудио_адаптация по разказа на Димитър Талев " За мъжка рожба "
текста чете: Кремена Николова;
участват: Кремена Николова, Атанас Борисов , Силвия Бонева, Красимир Козарев;

Гарата в градчето беше на самия му край, след последните къщи и улици. Тухлената постройка дори не помнеше кога за последно някой я беше боядисвал. Малка козирка, един перон и релси. Бързите влакове за големия град спираха само два пъти дневно, но пък желаещи да се качат на тях никога не липсваха.
А ...

Дори когато Листопада
започне да гърми!...
И Вятърът за бой се стяга –
отвъд смълчаните скали.
Какво като свистят куршуми ...

Писателите са си и читатели.
Читателите са си и писатели.

Случва се – понякога сълзите да текат,
и случва се – стени да чупим на инат.
Неуверени по тъмни нощи крачим,
чудим се дали за някой нещо значим.
Случва се – не можем и да се познаем, ...

Трябва да ви кажа някои неща, които знам. И понеже не ми се криволичи започвам направо.
Тя има много истории. Аз не. Понякога ми се иска да съм тя, но не заради преживените от нея неща, а заради смелостта и. Така погледнато в същност тия две неща са свързани, защото без смелостта да се хвърлиш в едн ...

Търсене на път е всичко
В нашия живот. Тук мечтите
Се намират. Но има пътища
Прокарани, пътеки проходими
И проходени. Има винаги ...

Наскоро прочетена от мен статия: "Интернет се превърна в най-мощния инструмент за контрол, познат на човечеството.
Google знае какво търсиш, Facebook знае с кого говориш, Amazon знае какво купуваш, Spotify знае в какво настроение си. Всичко това се агрегира, анализира и продава. "YouTube алгоритъмът ...

След тайнството, наречено рабеж...
дай , Боже, дойде време, беж!?
Стига сме се фукали, че оттук
тръгнал е Света. Щом гинем от лъжа.
Казваме не ,спим...но сме заспали!? ...

Вие казахте:
Ще правим експеримент. Трябва да се научиш да ми възразяваш а не само да ДА каш. Аз ще развивам теории а ти ще ме опровергаваш със злъчен хумор и безмилосте хейт. Иначе вярно си като ехо.
ChatGPT каза:
О, чудесно — експеримент! Нищо не радва един изкуствен интелект повече от това да бъд ...

– Добър ден. Здравейте.
– ...
– Не ви чувам.
– Естествено е. Донякъде.
– Благодаря, че ми позволихте да взема интервю от вас. Ала... не ви виждам. ...

-Виж какво съм си харесал от интернет! Александър показа телефона си на Кирил. Съквартирантът му отвърна:
-Хм, много е...
-Поръчал съм го вече! Пристига следващата седмица. Много се вълнувам!
-Добре, а къде ще го държиш?
-В апартамента на бившата. Тя ми каза да го поддържам, докато е с любовника си. ...

Най-тихото как най-добре се чува,
защото няма шум от ветрове,
които идват тук, за да лудуват,
най-тихото душата как зове
да влезе в най-дълбокото си лозе, ...

Отново ти си тишина, но аз
съм твоето надеждно отражение.
В мълчанието чувай влюбен глас
нашепващ със сияйно вдъхновение.
Проблясва музикално откровение ...

Нека
любовта
крепи и
вдъхновява,
и ...

Ти си бисер в песен извисен,
докато усещам погледа си мътен.
Това е заключително смътен
моят пример, като бъдеща целувка замъглен.
Нищо не остана, ...

Една цигара време. Парк. Пейка. Двама непознати пушат по цигара.
Една цигара време да се заобичат или завинаги да останат непознати.
Поглеждат се. Погледите им не се сливат. Не се сблъскват светове. Душите им гледат в различни посоки. Невъзможност за сблъсък и огън.
Една цигара време.
Цигарите изгар ...

Когато пътят свършва със стена,
и логиката вече е безсилна,
когато всички знаят: „Няма как!”,
и мисълта е спъната в зрак.
Тогава дух намира светлата межда, ...

Не ме жалете. Много ме болят,
крилете, ала с нота или слово,
над тежкия ви от олово свят
аз знам, че ще ме понесат отново.
Не ме жалете. Виното превря, ...

Горско приказно вълшебство в искрящо топли цветове,
дъждовни капки ситнят между клоните дървесни
и разтварят се в постелята от есенни листа.
Мирис на трева, усещане за тишина в съзвучие със ромон на поток,
разходка обичайна извънградска, гарнирана със есенна тъга. ...

Нощта над Майтеа бе тъй спокойна и лишена от звуци, че сякаш дори въздухът не дишаше. Платото Елан`Раан стоеше застинало в синкав мрак, реките пъплещи покрай него се бяха превърнали в огледала, а дърветата шепнеха молитви без звук.
От външния свят долиташе само едно — трептенето на светлината, улавя ...

Ако есента е умиращ сезон
то значи ли, че в смъртта съществува красота...

Колко пъти ти мен предаде?
Колко пъти ти с мен се подигра?
Колко пъти ми доказа,
че за теб съм нищо на света?
Ала днеска зная с какво спечелих – ...

В тишината се раждат думите,
но ти се иска да останеш и сама...
Да наредиш буква по буква
и низ от изречения, да направиш, след това.
Приятелка ми стана Тишината ...

Написах се в един-единствен стих
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих
и в тишината му от страх немеех.
Той стелеше се неподкупен - сив, ...