Гостоприемно ли е мъртвото вълнение...?
Приема всеки то - без изключение
(дори когато вече нищо друго не го иска).
Не го пропускай - то е шанс за двама -
достоен изход от житейската измама: ...

Вървим през дъжда под свъсеното небе.
Мелодията му гали в нас скритите чувства.
Раменете отпуснали в болка виновно криле,
тръпнат нетърпеливи за поредна прегръдка.
С несигурни стъпки и погледи хладни ...

Стъпки, кръпки, пясъчни тръпки –
иде солена вълна.
Ляга, бяга, пак се протяга
под тънкосърпа луна.
Стръмно, тъмно чертаят хълми ...

Спомени, спомени, спомени
Към мене се връщате често
Съня ми изпъждате лесно
и с мене пътувате нощем
във миналото, във милото... ...

Как тихичко във мен вали!
Сребриста паяжина
на паяк ненаситен
оплита мислите ми.
Говори. ...

Пожълтя от слънчогледи
в родните поля
вчера влюбени в "братушки"
те "yesman"-и са сега
Слънчогледи, слънчогледи ...

В такава нощ - от хубавото уиски,
душата ми с тъга ще прокърви:
Ще си припомня много скъпи близки:
една блондинка, с къдрави коси.
Ще спомням с мъка тази хубавица, ...

Тази нощ небето изплака очите си,
не продума дума на никого.
Само вятърът свистеше над нивите
и шепнеше заклинания на житото.
Редеше бели думи за бяла магия. ...

Спри, злокобно време!
Не всявай мрачина!
Укроти безумния си бяг
там, където не цари любов
и тъне мъртвина. ...

Е давай, удряй! Това го може всеки мъж.
Под удари попадала съм неведнъж.
Не можеш?! Хм?! Ти вече го направи.
Отвори в мене стари рани.
Да, мирен, кротък си, послушен, ...

Кръвта ми извлек е от лудо биле,
потича пламъкът по мойте вени,
от Мрака черен се надигат сили
към огъня свещен са устремени.
Напевно шепна с разпрострени длани, ...

Е,как пък не се наваля!
Беля си става след беля!
Тук наводнения,там пък потоп...
Природата ни казва ,,Стоп!"
Но ние, щот сме много учени ...

За предпоследен път ще изрека
" Прекрасна си, вълшебна моя нежност! "
и утре ще е същото, така -
за предпоследен път ще е надеждност.
За предпоследен път и вдругиден ...

Не искам да говоря с есента,
не иска моят взор да я поглежда,
но както винаги нахално тя
в театър листопаден ме отвежда.
Картините си пъстри пак подрежда ...

Май трябва да се сложи предупреждение - ЗАБРАНЕНО за хора под 40 години !
🙂
Тя танцуваше.Той също. Основното изискване на танца беше да бъдат красиви и да предизвикват възхищение за петнадесет минути. Основната идея беше ясна, други правила нямаше - трябваше да импровизират каквото могат и каквото с ...

Понеже времето, в което живеем не е само поезия, но и проза, днес ще пиша в тази литературна форма, дано да бъда разбрана.
Общият Фейсбук е като селски мегдан – прелива от различни хора – добродетелни, талантливи и такива, от които винаги може да се научи нещо положително. Има и политици, политикани ...

Из прашните пътища - и в мрачните сънища - вървим с теб в нощта.
Захвърлили минало - като бреме отминало - само време изстинало.
Отминаваме спомени - като капки отронени - и от вятъра гонени.
Напред е различното - една искра в прозаичното - гръм в нелогичното.
Ще намерим спасение - нека няма съмнени ...

ЧАСТ 3
И така тази идея много ми хареса.
Вярно!
Първо се порових три четири дена в нета, за да видя най-новите тенденции в поддържащите системи за оранжерии. После още толкова се консултирах с тоз, ония от моите познати спецове в областта. След това се порових за снимки на детайли от световно извест ...

Куражът ми безсрамно гол и бос,
пердаши през просото и през лука.
Поставя ребром болния въпрос:
Доколко всъщност трябва да ми пука,
на долната земя, където бях, ...

Ще излъжеш, че не знаеш,
че приятелка съм с нея.
,,Две на нула” ще излаеш –
губи захарната фея.

Тихо пада първи сняг,
белота покрива бряг.
Светят скреж и светлина,
спи заспалата земя.
Вятър тихичко припява, ...

Захапа ме внезапно с вълчи хъс
синдромът на хроничната умора
и кръвното ми рипна. В ход чевръст
ситня в тълпата сред лабилни хора.
Лабилна ли? Шега... Корава съм – ...

За Стражица, през вековете търпяла,
направила всевъзможното и преуспяла.
Стражица преди, сега и след,
на България много е дала.
Неуморни, будни тук сме родени, ...

Самотата
Самотата няма име.
Тя е просто самота...
Но във себе си е скрила
рани с много имена. ...

Правил ли си някога грешки?
Разбира се, че си допускал такива.
Държал ли си се глупаво, съжаляваш ли?
Разбира се, че съжаляваш.
Но това е било преди, сега е различно, нали? ...

Прекръстих се
Защо се прекръстваш след своите слова,
все този въпрос ми задават хората?
Аз им отговарям веднага с усмивка една,
защото дарбата ми е от Бог, от Господа! ...

Дъждът дарява свежестта си щедро,
целува с капчиците всяко стръкче.
Лъчът прегръща ласкаво и нежно
игличките на боровото връхче.
Рисува вятърът грапавина на мида ...

„Преобразявайки се от бедняци в представители на средната класа, днес в голямата си част хората не са станали по-кекави, както би могло да се допусне. Просто са оглупяли. Инфантилизирали са се до степен на представяна за висша духовност ментална нищета! „бронирали“ са се с нелепи страхове и са се „и ...

Страхотен поглед цепи мрака,
джудо, самбо в полумрака,
сини очи, авторитет,
недосегаем е, стратег.
Харизматичен човек загадка, ...

Изковах си от злоба стрели
и с отрова (омраза) ги смазах.
С тях ще стрелям по чужди мечти
(вече твоя една набелязях...)
Кефи ме, колко як е токсинът - ...

Откакто Синевата – воала си разкъса.
И птицата в небето престана да хвърчи.
Зората тръгна боса, направо през Марица.
И залъкът ми после, започна да горчи.
Тогава се опитах да тръгна през Балкана, ...