"На бой тръгвам, храбър съм, човече,
при Покровск ще сломя слабия враг!
Разгром на Кремъл предопределих вече,
щом напредвам със синьожълт флаг!
Със сила ще наложа твърдо траен мир! ...

Стаята, която се падна по жребий на двете момчета, очевидно бе принадлежала на жена. Тя беше малка, светла и закътана, подредена с типичната за варварите смесица от изтънченост и показност. Скъпи източни килими покриваха пода и стените и радваха очите с веселите си багри. Мебелите бяха почти изцяло ...

Красиво, снежнобяло
то, скрито във мъгла.
Небето посивяло,
че зима е сега.
Юначе Февруари ...

Не мога да дишам
в имитацията на образа.
Той ме хваща,
прекъсва въздуха в дробовете ми.
Нещо в мен е по-силно ...

— Мадемоазел!
— Мусю?
— Да ви инвитирам за едно соаре на чаршията?
— Малко съм окупирана заранта
— Биен тристе! Тогаз по икиндия? ...

Обричаме децата си на самота!
Затваряме ги в позлатени клетки. В уютните ни домове, заобиколени от удобствата на цивилизацията. Поставяме в ръцете им последните ,,крясъци" на технологичната революция. И самите ние ги тласкаме все по-далеч от обикновените детски радости.
Крием ги от Слънцето!
Пазим г ...

ПРЕМРЪЗНАЛИ СТРОФИ
В градината ми ято минзухари
кога ли долетяло е – не знам.
Из друмищата смръщен февруари
фучи и съска – гневен и пиян. ...

От векове по друми прашни,
светли хора с маски страшни,
гонят демоните зли,
за да бъдем по-добри.
Пр. Здраво жито във хамбара, ...

С лозунги изгрява хоризонта.
И словата им вяра ни обещават.
Но доколкото си спомням:
има нещо сбъркано в държавата!
Идват нови весели послания, ...

Гледаше някъде в пространството. По всичко личеше, че нищо не виждаше. Беше напрегната. Всичко, което беше преживяла беше прекалено много за нейните 27 години. Отвратена изцяло от човека, като живо същество. Срещала всякакви, но истински човек не! Всички я лъжеха, мамеха, използваха и и се подиграва ...

Ръцете ти са грижа, нежност, ласка,
и губят се във мъжките ми шепи.
Със тях събличаш и последната ми маска,
и всичко в мен жадува да усети
как галиш ме със мекотата в тях... ...

Кой ли пак ще ни зарадва
с щъркели и със цветя?
Вярно, идва Баба Марта,
тя ни носи пролетта!
Колкото и да се сърди, ...

Израелската военна операция в ивицата Газа, с цялата си кръвожадност, невиждана в периода след последната световна война, постига и един неочакван ефект – кръвта на жертвите и руините, с които се оказва покрита палестинската земя, за кратко време припомнят какъв всъщност е истинският образ на държав ...

Гърми трамваят отдалече,
тълпите отстрани шумят,
и в тая късна топла вечер
събрал се е накуп светът.
Наоколо ехти от радост, ...

Г-н, Ефенди! Как ти по харесва да ти викам с г-н отпред или само с г-н? Виждам, че искаш да се европейчиш, но нещо май не ти достига. Не сваляш чалмата, не пускаш жена си при мене да я поевропейча, не се отказваш от турското нергеле, ама ти харесва да забършеш някоя и друга красива българка. Но какв ...

Колко стига? Женски шепи. Цялото небе побират.
За безчувствени и слепи непонятен е Всемирът.
Колко дни и колко нощи, делници, или недели,
търпеливо памет пощи спомените отболели?
Нощна птица изкрещи ли, стресне сън недосънуван, ...

Нежно ме прелиствай – аз съм книга,
по страниците бавно ме търси,
и не казвай, че корицата ти стига –
корицата не е, което си!
И не казвай, че не съм ти интересна, ...

1. Мис Ворион беше писателка, която всички познаваха, но чиито произведения никой не беше чел. Животът ѝ беше достоен за роман, който някой друг беше достоен да напише.
2. Мисис Ворион беше писателка, която никой не познаваше, но чиито произведения всички бяха чели. Животът ѝ беше скучен и безличен, ...

Иван Бозуков
Диалектически сладкодумства
(Хиляда и едно умотворения в „каскади“ от човешки измерения)
На всички, които дълбоко вярват, че не изпадат в самопротиворечия, докато животът неусетно... ги опровергава...
Кратко въведение ...

Има песни , които обичам да слушам , и като инструментали. За да излезе музиката на преден план. И тази е една от тях . За Антоан Антонов мога да кажа , че може да направи песен и от шум на вилица. Надявам се да ви хареса и на вас.
Музика : Антоан Антонов
Речитатив: Антоан Антонов
Аранжимент: Бойчо ...

„Ако в родилното нямаше обозначения, как бихте познали кое дете е вашето? Разбира се, че бихте - та нали разполагате с... шесто чувство! Ако за беда все пак такова не е налично у вас, винаги може да се снабдите със зарове, които не по-зле биха ви свършили съвсем същата работа, нали?...“
Текст и проч ...

Знам, всеки влак си има пътник,
а аз пътувам с всеки влак.
Откак се помня, все съм спътник
на орбита с духовен мрак.
Притихнал съм в уютна драма: ...

Тя трябваше да трае седем дни,
а се проточи четири години.
Войната взе… ужасно да вони!
Отидоха си хиляди невинни!
Специалната военна операция ...

(Посветено с обич на Мама)
Тежи ми болката за мама
За нас едничка тя остана
Сама да бори свойте мъки,
свойте грижи ...

Аз съм твоята скъпа кралица.
И – противно на всякаква мода –
предизвиквам не теб с ръкавица,
а смутената сянка на пода.
Припев: ...

Старата улица
Старата улица е притихнала...
Сякаш заспала е в някакъв сън дълбок.
Стъпвам аз тихо, полека пристъпвам...
В старите, свои стъпки вървя... ...

Старата улица
Старата улица е притихнала...
Сякаш заспала е в някакъв сън дълбок.
Стъпвам аз тихо, полека пристъпвам...
В старите, свои стъпки вървя... ...

Снегът скърцаше под обувките ни докато изкачвахме бавно баира. При всеки друг случай, пийнала си порядъчно и обляна в сълзи, бих се облегнала на рамото на Иво принуждавайки го почти да ме носи. Вместо това го удрях често и яростно с юмрючетата си по гърдите и лявото рамо, крещейки. Нито чувах молбит ...

Звездопадът от мисли магични —
златоструйни небесни мечти,
помежду ни чертае най-лични
необятни простори. Почти
безгранично блестят и синеят, ...

Заслушан в дружното похъркване
от хор(а) на "Заспалите" (без граждански позиции)
един самотен ален мак (червен)
сред пожълтелите поля от слънчогледи
Ви пожелава лек и плодотворен ден ...

Знаеш ли кога разбрах, че те обичам?
Когато исках да посрещна залеза с теб
Когато не можех да спра да те гледам
Когато усмивката ти ме сгряваше
Когато исках да заспя до теб ...

Безумно съм удобен за мишена,
ни с броня се родих, ни ших си броня.
И който е решил се цели в мене –
„безгрешници“ намират се на воля.
Не ги виня, тъй явно съм заслужил, ...

Погледна ме и ме смути...
Почувствах тласък...
Очи наведох и зачетох...
Минутка мина... но топлината не отмина...
На любопитството не устоях... ...

Убитата жена преследва цяла нощ Леон в сънищата му. Не можеше да се отърси от натрапчивия ѝ поглед и изкривената в предсмъртно страдание уста. Поне десет пъти се стряска и пак заспива, за да потъне в нов кошмар. Полегнал близо до него, Димитрий бодърстваше. Явно случилото се днес се бе оказало серио ...

Някога се во̀зих на файтона
на чичо Гарабѐд,
за когото още с`ълзи роня...
А конят му - напѐт!
Четири подкови по паважа ...

ПЛОСКИЯТ ЧОВЕК
Дори да си живял във времена, не толкова свободни,
дори да те е стягал чепикът неудобен,
властта високомерна да се е отнасяла позорно
с лишения и строг камшик те е държала отговорен. ...

Понеже днес от болката пречистена,
света поглеждам с искрени очи,
не ти я искам твоята си истина,
фалшиво покаяние горчи,
в таниновия чай и е изстинало, ...