Любовна фасада
(Ода на радостта)
1.
Усещам,
че се раздавам ...

Тя беше на 13 години (все още девствена), когато се влюби за първи път – в циганин - №1. Той беше 15 години по-голям от нея, разведен, с дете, с любовница... Тя не знаеше още нищо за любовта, за чувствата, за страстта. Затова й беше толкова странно, когато той я докосваше и я целуваше. Тя не знаеше ...

Пълен е шкафът със спомени -
хартийки, капачки от бира,
сламки, писма от любовници...
И има място за още такива!
Пазя ги. Не бих ги изхвърлила! ...

Утолена дъга. Няма помен
от глада да си шарен пред слънцето.
Цветовете са прах. И се ронят.
Цветен прах без тъга се поглъща,
но се спира на гърлото с драскане. ...

Смела акция е подета
срещу вносните дупета -
казват, че били негодни!
Тъй де, имаме си родни,
дето никой не ги иска - ...

Не си при мен
и все пак има те.
Вървим по пътя си навън.
С целувки изрисувам по ръцете ти
следите от ...

На прашната уличка хром цигулар
за младост отминала жали.
Оркестърът весел е паметник стар,
мираж са концертните зали.
А плаче цигулката-птица, трепти, ...

***********
Красиво сива съм, но не наситена като мъгла,
не тайнствено забулена и гъста,
прозрачно сива съм, изпрана от тъгa -
сълзлив воал като венчило ме обгръща. ...

Онзи ден ти ме попита
за края на дните, за нищото -
бяхме ли тук до насита,
отпихме ли жадно от виното,
кипнало в тихите нощи, ...

Не поглеждай назад, ешелонът отдавна отмина.
От него Еви със руси и черни коси,
много дълго в съня ти ще махат,
а от мене какво са две шепи сълзи...
Аз съм Ева, най-първата и виновно-невинната. ...

Мама бори се с живота
и показва смелост с усмивка.
Тя иска само това -
на всеки от нас щастие да
ни докара... ...

Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ
ТИШИНАТА НА ТЪМНАТА СТАЯ
– Тишината на тъмната стая
с бели спомени в мене крещи, ...

Аз искам да умра през зимата,
в студа на декемврийска нощ,
да е замръзнала навън картината
и нека гасне бавно мойта мощ.
Аз искам да изляза на разходка ...

Когато обичаш,
когато си влюбен,
страстта те увлича,
поддържа те буден...
Страстта не умира, ...

Той е друг
Сутрин е той
до мен, тежкодишащ,
лекомислещ,
отброяващ времето, ...

Сенките пленени са от мрака.
Сенките шептят, милуват се, целуват се.
Влюбените двойки,
приютили се в тях, са щастливи -
като птиците, накацали по жиците. ...

(провокирано от "Последната ми утринна молитва" -
Валери Станков)
Тя, сутринта, от загуби е трудна...
а изгревът е пепел катарактена...
Светът се стапя... Толкова е мудно... ...

Ще бъда и грешник,
защото така съм създаден!
Макар да желая да бъда добър и безгрешен...
Но моят билет е от люлката още издаден...
И опит за смяна направо изглежда ми смешен... ...

На Р. Радков
Изкачвам се безименна към тебе
по нишките неистова тъга.
Ръцете ми нагоре са протегнати -
към Нищото и Всичко. Към върха. ...

Недовършени мисли
На единия
В затвор от стени
(бърза да ги изчисти)
Струпали са се всички плъхове ...

Вкаменена сълза
На Елица Ангелова (Водата)
И понеже и мама напусна шпалира
край очите ми тъмни – изстъргани миди,
кой е луд да ми носи безмълвната лира – ...

Га ша черпити...???
... лятото на 1989 г...
Последните два-три месеца преди настъпването на най-емблематично събитие в родната казарма, наречено уволнение, познато още и с галеното наименование УВО, изкарах в едно обезлюдено село на име Славейково.
Поради липсата на ученици, местното училище отдавна ...

Зимата отмина вече,
пролетно слънце изпече.
Меца се събуди от зимния сън
и излезе от хралупата навън.
Пийна си от хладната водица, ...

Маса за двама.
Полутъмен салон.
В ресторанта
на главната улица.
Двама – ...

Поемам по пътя сред тишината,
търсейки душа, подобна на моята.
Цветът на моята е ни само черен, ни бял.
Тя не е за всеки... а само за вълнения и болки,
равносилни на моите, разбиращи смисъла на проницанието ми. ...

И аз, както всъщност всеки друг,
бях от неверие в пустинята -
като евреите със Моисея.
Там Бог като прецизно-нежен струг
извая ми сърце, сне тинята, ...

Критикуваш ме с поглед,
дистанцираш с очи,
докога ще продължава това, кажи?
И е толкова нелепо,
и виновна ли съм, ...

Тихо се ронят последните стъпки на Лятото.
Тъжно махат за сбогом последните топли вълни.
Пустеят гнездата. За път приготвя се ятото.
Вятърът хуква предесенно. И просторът звъни.
Свеждат главите си къдрави мъдро лозниците. ...

Харесва ми да съм до теб
Харесвам твоя глас и твоята усмивка светла
Харесва ми когато си до мен
Не знам какво е но чувствам се щастлива
Макар и да не си признавам често ...

“Какво искаш да ти подаря?”
Подай ми ръка,
да поседнем един до друг
и ми разкажи -
разкажи ми нещо, ...

Всеки човек, макар и не всеки човек, е човек, ако има нещо човешко в себе си, а ако ли няма, пак е човек, но не особено. Ние се движим от една плоскост в друга, но къде са нашите сърца? Какво да правим, когато не знаем какво да правим, а все нещо трябва да се направи, макар че и правенето на нищо е ...

Ний сме юнаци на нова година
Тогава е нашият час
Юнаци на нова година
Защото сме си у нас
Топлим си охладнелите крайници ...