Първо се опитваше
да ги събере
в една голяма
стъклена кутия
и да си ги гледа
с възхита,
докато си пие
чая от порцелан
на розови цветя.
Но не успя.
После да ги опитоми
с много желание
се постара.
Да завърже смисъл
в грациозните движения,
но му се плезеше
с блестяща и невинна
уникалност всяка.
Танцуваха, летейки към смъртта...
И не успя.
И заплака,
както само лудите могат.
Как да запечата
красотата на снежинка
във вечността?
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados