Като кукувица гнездото си свиваши отлиташ от там след това!Може би, ти съвсем не разбираш,колко трудно се живее така!Като кукувица живееш самичък,без приятели, без жена, без деца!Няма никой на тази планета,който да заслужи това!Ти не страдаш, когато умиратхора, птици, животни, цветя!Затова си от Бог ...

Безпринципно
и блудно,
някак трудно,
превито в своя опит да лети!
Очакващо, ...

Много обичам да се гъбаркам сутрин с вестникопродавците. Прекръстил съм някои вестници по моему. Например "7 дни спорт" става на "7 дни спирт". "Нощен труд" се превръща в "Нощен труп", а "24 часа" в "24 дивотии".
Заставам една сутрин пред една жена, която продава вестници и с доста сериозна физионом ...

Мразя те, защото те обичам!
Мразя те, защото пак си в мен!
Мразя те, защото те сънувам!
Мразя те, защото те усещам
с всяка своя фибра нощ и ден! ...

Хайку
Луната изгря...
нежно плуваха сенки...
дъх угаси свещ...

Хайку
Алея в парка...
стъпкани незабравки...
Колко ли боли...

Give it to me
[Timbaland]
Is it going? Is it going?
Is it going? Is it going?
I don't know.. what you're lookin' for ...

Richard Marx and Donna Lewis - At the Beginning
В началото
Ние бяхме непознати
Започнахме да пътуваме
Никога не сам мечтала ...

Up Şekerim
She smiled at me, said:
"Would you like it sweet and low?"
"I know a place where we can
Take it nice and slow" ...

Never, never, never, never
Obsession
We hide in the bed
And devotion is finding a way
When highness exists for those people ...

- Mojot svet
Najna najna, nanana najna
Najna najna, nanana najna
Najna najna, nanana najna
Najna najna, nanana na ...

КАТО ВЪЛНА ОТМИНИ МЕ
ЗА ПОСЛЕДНО ПАК НЕЖНО ЦЕЛУНИ МЕ,
ПОСЛЕ, МИЛИ, ПРОСТО ТИ МЕ ЗАБРАВИ!
ОСТАВИМЕ ДА ОТМИНА, НЕ МОЛИ МЕ,
ПЪТИЩАТА НИ РАЗМИНАВАТ СЕ ДОРИ! ...

БОЛКА
КАК СЕ ЧУСТВАМ?
НАРАНЕНА И
СЪРЦЕТО МЕ БОЛИ...
КАК МЕЧТИТЕ ТИ ...

Убих единствената си безумност -
че мога да рисувам върху себе си,
да трия върху сляпата разумност
и синьото да върна на небето си!
Опих се пред отворените двери ...

изморих се
от дълго скитане
очите болят
от безкрайно взиране
бучи в главата ...

Ще разперя крила,
ще докосна пръстта,
ще тръгна на път,
ще стана прочут,
ще забравя тъгата, ...

Две ръце рисуват във минор
контраста на тревата със кръвта,
неизвървян безкраен коридор,
вина и безвъзвратна самота...
Две ръце рисуват във минор ...

[PLAY]
Пристина в бяла колесница Празната Надежда. И нахранихме я. Напоихме я. Пристигна в бяла колесница и ни вдъхнови. Останаха ни стъпките по пода, кървавите стъпки на Изгубеност…
Подреждам себе си и другите…
Подреждам своите граници…
Моето ВСИЧКО се счупи на парченца и трябва да го подредя… Ела… ...

Имам точно 325 Страха. Всеки един от тях ме обича, грижи се за мен и ми помага... А аз отвръщам с подслон... Докато извършвам Делничните си Ритуали, те подскачат около мен весело и звънят като камбанки... Kато стана дума за звънене, те най-много обичат да ги водя в Бялата Сграда. Казах, че страховет ...

- Нали искаше банална история?
- Разбира се, че искам!
…
Господин и Госпожа Никой се срещнаха на ъгъла на Петте Реки… (Спорен въпрос на кой от всичките ъгли, но все пак на един от тях, в това няма ни най-малко съмнение) Стояха известно време, наблюдаваха се. Той - на единият мост, тя - на отсрещния. ...

Проза
на Бангей
Изпаднах в състоянието "Някакво", което ме спохожда всеки рейс. И радости, и болките - все малки са. Не ми се плаче, но не ми се пей... Изяждам си фиксираната доза пилета, яйца, ориз. С индийски номера (Е-ех, Проза!) играя: Сякаш от НАТФИЗ. Колегите са двама-трима. Приятелят - един. ...

Надигам се бавно от блатото - гнилото...
По сламчица плавно се тегля към живото...
Да мога на сант да изправя главата си,
перо по перо ще отлепвам крилата си...
Ще литна нагоре, нагоре, към синьото... ...