Тя не е като вас 

---------------------------

Тя не е като вас. Разноцветни гердани си сплита

и ги пуска в небето – въздушни, да хванат дъгата.

Всяка птица и цвете в града са за нея богатство.

Не гладува, а вкусва от дашната слънчева пита.

Ще ви стресне с наметка от пъстри, пришити парцали.

Подхвърлете ѝ малко храна, даже някоя дреха...

Еднократната милост за някой е вечна утеха.

Тя не е като вас. Тя се смее наравно с децата.

Може би ви е мъчно, когато минавате вечер –

тя си спрята леглото на пейка под звездния навес...

И се молите Бог да ви пази от участ такава.

Не е в Господ вината, вината е чисто човешка... 

Няма място сред вас, без парфюм и напудрени бузи, 

а самият живот е забравил дори да я пусне.

Но последният дъх, щом сбогува се с нейните устни,

ще остави дъга. Да ви свети, доде ви е гузно.

© Миглена Миткова