20 abr 2004, 14:58

* * *

  Poesía
1.9K 2 1

Моля те, oстани!
Не... Не тръгвай сега...
Сляп ще бъда без твойте очи
и изгубен в болна тъма,
в светлината на нова зора,
неусещащ красивите дни,
ще боли!
Ах, как ще боли...


Моля те, oстани!
Не... Не тръгвай сега...
Ням ще бъда без твойте ръце,
притихнал от скръб сутринта,
след безумен екстаз на нощта
и разкъсано тъжно сърце,
ще боли!
Ах, как ще боли...

Моля те, oстани!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...