* * *
Моля те, oстани! Не... Не тръгвай сега... Сляп ще бъда без твойте очи и изгубен в болна тъма, в светлината на нова зора, неусещащ красивите дни, ще боли! Ах, как ще боли... Моля те, oстани! Не... Не тръгвай сега... Ням ще бъда без твойте ръце, притихнал от скръб сутринта, след безумен екстаз на нощта и разкъсано тъжно сърце, ще боли! Ах, как ще боли... Моля те, oстани! |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зори Илиева Все права защищены
