20 апр. 2004 г., 14:58

* * *

1.9K 2 1

Моля те, oстани!
Не... Не тръгвай сега...
Сляп ще бъда без твойте очи
и изгубен в болна тъма,
в светлината на нова зора,
неусещащ красивите дни,
ще боли!
Ах, как ще боли...


Моля те, oстани!
Не... Не тръгвай сега...
Ням ще бъда без твойте ръце,
притихнал от скръб сутринта,
след безумен екстаз на нощта
и разкъсано тъжно сърце,
ще боли!
Ах, как ще боли...

Моля те, oстани!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зори Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...