Моля те, oстани! Не... Не тръгвай сега... Сляп ще бъда без твойте очи и изгубен в болна тъма, в светлината на нова зора, неусещащ красивите дни, ще боли! Ах, как ще боли... Моля те, oстани! Не... Не тръгвай сега... Ням ще бъда без твойте ръце, притихнал от скръб сутринта, след безумен екстаз на нощта и разкъсано тъжно сърце, ще боли! Ах, как ще боли... Моля те, oстани! |
© Зори Илиева Все права защищены