Apr 20, 2004, 2:58 PM

* * *

  Poetry
1.9K 2 1

Моля те, oстани!
Не... Не тръгвай сега...
Сляп ще бъда без твойте очи
и изгубен в болна тъма,
в светлината на нова зора,
неусещащ красивите дни,
ще боли!
Ах, как ще боли...


Моля те, oстани!
Не... Не тръгвай сега...
Ням ще бъда без твойте ръце,
притихнал от скръб сутринта,
след безумен екстаз на нощта
и разкъсано тъжно сърце,
ще боли!
Ах, как ще боли...

Моля те, oстани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...