* * *
Моля те, oстани! Не... Не тръгвай сега... Сляп ще бъда без твойте очи и изгубен в болна тъма, в светлината на нова зора, неусещащ красивите дни, ще боли! Ах, как ще боли... Моля те, oстани! Не... Не тръгвай сега... Ням ще бъда без твойте ръце, притихнал от скръб сутринта, след безумен екстаз на нощта и разкъсано тъжно сърце, ще боли! Ах, как ще боли... Моля те, oстани! |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зори Илиева Всички права запазени
