30 abr 2004, 23:48

***

  Poesía
1.7K 0 1
Слънце грее, сняг вали,
Вятър вее и сърце боли,
Че в този миг кразив
Роза нямам-дори с бодли-
Да направя себе си щастлив
Като гледам как лицето ти се смее
И в очите твои блесва весел пламък,
И в мен, най-сетне, Слънце да изгрее..
..и сърцето ми от камък да не е..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Значи изпълнението е малко инфантилно, но идеите определено не са. Гласувам с 3.50 за изпълнението и 5.50 за идеята, средно - 5.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...