30.04.2004 г., 23:48

***

1.7K 0 1
Слънце грее, сняг вали,
Вятър вее и сърце боли,
Че в този миг кразив
Роза нямам-дори с бодли-
Да направя себе си щастлив
Като гледам как лицето ти се смее
И в очите твои блесва весел пламък,
И в мен, най-сетне, Слънце да изгрее..
..и сърцето ми от камък да не е..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Значи изпълнението е малко инфантилно, но идеите определено не са. Гласувам с 3.50 за изпълнението и 5.50 за идеята, средно - 5.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...