Apr 30, 2004, 11:48 PM

***

Poetry

1.7K 0 1

Слънце грее, сняг вали,
Вятър вее и сърце боли,
Че в този миг кразив
Роза нямам-дори с бодли-
Да направя себе си щастлив
Като гледам как лицето ти се смее
И в очите твои блесва весел пламък,
И в мен, най-сетне, Слънце да изгрее..
..и сърцето ми от камък да не е..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

suffer_angelus (Иван Атанасов)

Значи изпълнението е малко инфантилно, но идеите определено не са. Гласувам с 3.50 за изпълнението и 5.50 за идеята, средно - 5.

2004-05-02T04:33:12+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0