30 апр. 2004 г., 23:48

***

1.7K 0 1
Слънце грее, сняг вали,
Вятър вее и сърце боли,
Че в този миг кразив
Роза нямам-дори с бодли-
Да направя себе си щастлив
Като гледам как лицето ти се смее
И в очите твои блесва весел пламък,
И в мен, най-сетне, Слънце да изгрее..
..и сърцето ми от камък да не е..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Значи изпълнението е малко инфантилно, но идеите определено не са. Гласувам с 3.50 за изпълнението и 5.50 за идеята, средно - 5.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...