30 апр. 2004 г., 23:48

***

1.7K 0 1
Слънце грее, сняг вали,
Вятър вее и сърце боли,
Че в този миг кразив
Роза нямам-дори с бодли-
Да направя себе си щастлив
Като гледам как лицето ти се смее
И в очите твои блесва весел пламък,
И в мен, най-сетне, Слънце да изгрее..
..и сърцето ми от камък да не е..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Значи изпълнението е малко инфантилно, но идеите определено не са. Гласувам с 3.50 за изпълнението и 5.50 за идеята, средно - 5.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...