24 mar 2007, 13:57

* * *

  Poesía
656 0 1

                                                                             "Докато човек е жив, не трябва да губи надежда!"

Спомен - болезнен,
отново се връща при мен.
Самота - безкрайна
ме съпътства и в този ден.
Любов - непотребна,
отхвърлена от любимия човек.
Надежда - последна,
но свършила с твоето "НЕ"!
Сълзи - горчиви,
се стичат по моето лице.
Мъка - непреодолима,
се е загнездила в моето сърце.
Смърт - желана
ме прегръща с ръце.
Тяло - студено,
се носи към синьото небе.                                 
                                                       30.01.2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...