24.03.2007 г., 13:57 ч.

* * * 

  Поезия
545 0 1
"Докато човек е жив, не трябва да губи надежда!"
Спомен - болезнен,
отново се връща при мен.
Самота - безкрайна
ме съпътства и в този ден.
Любов - непотребна,
отхвърлена от любимия човек.
Надежда - последна,
но свършила с твоето "НЕ"!
Сълзи - горчиви,
се стичат по моето лице.
Мъка - непреодолима, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Предложения
  • Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка. Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни. И втв...
  • От години, все там си стоеше, на завоя, до старият мост — но не светеше, просто стърчеше, като някой...
  • Животът е отворената рана, пулсираща под тъмната река на мислите... Извърших ли към себе си измяна? ...

Още произведения »