24.03.2007 г., 13:57

* * *

655 0 1

                                                                             "Докато човек е жив, не трябва да губи надежда!"

Спомен - болезнен,
отново се връща при мен.
Самота - безкрайна
ме съпътства и в този ден.
Любов - непотребна,
отхвърлена от любимия човек.
Надежда - последна,
но свършила с твоето "НЕ"!
Сълзи - горчиви,
се стичат по моето лице.
Мъка - непреодолима,
се е загнездила в моето сърце.
Смърт - желана
ме прегръща с ръце.
Тяло - студено,
се носи към синьото небе.                                 
                                                       30.01.2004г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...